Качиха се в голям апартамент на четвъртия етаж. Музиката вътре свиреше толкова силно, че Лис престана да разговаря. Разхождаше се из стаите и срещаше погледи - понякога равнодушни, понякога заинтересувани. Намери си място на един диван в най-тъмната стая. Седна и загледа танцуващите. Някой запуши трева. Тя се озова между пръстите й и ухаеше на нещо сладникаво. Лис си дръпна два пъти дълбоко и я пусна по кръга. Бе по-силна от обикновеното и тя веднага усети, че се носи в пространството, но тогава някой пусна музика в етностил раи, много приличащ на онзи, който бе слушал Зако. Името му прелетя през нея. Опитваше се да попадне в онази затворена стая. Зад вратата й той все още лежеше по гръб на дивана си. Тя обаче не отвори и музиката, лепкава като конопено масло, я отнасяше все по-далече. Тя погледна към Катрине, преместила Дидие в ъгъла на стаята. „Вечерта не мина напразно за нея” - помисли си Лис и затвори очи, отдалечавайки се все повече с музиката. Поклати глава, когато някой й предложи да танцуват.
- Няма да се откажа - каза той.
Лис отвори очи. Йомар Виндхейм бе клекнал пред нея:
- Искам да танцувам с теб.
Тя отново поклати глава, но когато той я хвана за ръката и я вдигна от дивана, тя не се съпротивляваше. Огледа се в търсене на Тереза, но не я видя.
Той не се притискаше към нея. Само я водеше малко не в ритъм, но тя не се осмели да усложни ситуацията. Стаята се изпълни с арабската музика раи - много бавна, с тежък аромат. Тя бе в градина с пълзящи растения - там, където никой не можеше да я стигне.
- Тереза ми изпрати есемес, преди да се срещнем в „Моно”. Писа ми, че ти си сестра на...
Тя се извърна наполовина, давайки да се разбере, че не иска да говори за това. Той постави ръка върху голото й рамо и пръстът му се плъзна към тила й.
- Трябва да се видим пак - каза той.
- Тереза ми харесва - отговори тя.
- На мен също, но трябва да се видим.
В този момент се появи Тереза. Лис се освободи и се върна обратно на дивана. Там отново се потопи в създадената от самата нея градина. Гледаше танцуващите между лехи с жасмин и мак. Катрине бе намерила отнякъде шапка на Санта Клаус с мигаща лампичка на помпона. Висеше на врата на Дидие. Ръцете му уверено я държаха за стегнатия задник. Малко по-настрани Тереза се надигна на пръсти и целуна своето филе по бузата. Той се извърна. Лис срещна погледа му и още веднъж поклати глава.
Излизайки от тоалетната, Лис се натъкна на най-отдалечената спалня. Подозираше какво се случва там. Видът и на излизащите от стаята, и на влизащите в нея го потвърждаваше. Някакъв младеж с дънково яке и гола глава седеше пред стъклена масичка и сипваше по нея дрога.
- Първи кръг - прозя се той.
Направи три пътечки. Младежът, който седеше на дивана до Лис и се опитваше неуспешно да я свали, извади месингова тръбичка, вдиша една от пътечките, и й подаде тръбичката. Изглежда, че не бе на повече от седемнадесет. Тя се наведе и вдиша цялата доза. Вътре в носа я засърбя, чак до темето. Миг на отчаяна радост. Пред очите й се появи вилата. Да лежи върху снега между дърветата в блатото, да гледа черното небе...
- Ще се върна там утре - каза на глас тя.
Момчето се притисна в нея. Бе с жълт тесен панталон, който й напомняше портретите на принцовете от епохата на Ренесанса. „Липсва му само металния дюкян” - помисли си тя и се засмя.
- Къде ще се върнеш? - попита я той, явно обнадежден.
- Never mind[15]- каза тя.
- Neverland?[16]
Тя кимна.
- Готина си. Харесваш ми - прегърна я той и прекара пръст по деколтето й.
Тя му се изплъзна, потупа го със сияйна усмивка по главата, изскочи в коридора и застина на прага.
Младежът, който раздаваше дрогата, излезе след нея и отвори входната врата. Зад нея стоеше човек с черна къдрава коса и моряшка униформа. Позна го веднага. Бе влязъл онзи ден в кабинета на Майлин и бе откъснал лист от работния й календар. Изведнъж отнякъде изникна Йомар и му каза нещо.
- Върви на майната си! - изръмжа младежът с моряшката униформа и протегна ръка с пакет в нея към раздаващия дрогата.
В отговор му бе даден плик. Той разгледа съдържанието му и изчезна.
Лис излетя на стълбището. Типът с моряшката униформа вече бе слязъл един етаж по-надолу.
- Ей! - извика му тя.
Той не отговори и продължи да слиза. Тя се затича след него и го настигна до входа.
- На теб ти говоря - каза тя и се усети необикновено силна.
Младежът се обърна със същия блуждаеш поглед, с който го бе видяла тогава в кабинета: