- Защо ме преследваш?
- Много добре знаеш! - изсъска тя.
Той се опита да се промуши през вратата, но тя го хвана за ръката:
- Онзи ден ти бе в кабинета на Майлин.
- Е и?
- Знаеше, че я няма там, и все повече ровеше в нещата й.
Той се пулеше срещу нея:
- Прекалила си, кучко!
- След това си откъснал страница от работния й календар?
Обхвана я невероятна ярост. Искаше й се да се нахвърли върху него, да го цапардоса по мутрата, да забие зъби в гърлото му.
- Проблем ли имаш? - извика той и я блъсна в стената. - Стой по-далече от мен, психарке!
Стисна я за гърлото. Пред очите й причерня и тя усети как главата й се изпразва. Всичко можеше да свърши тук, просто така... Някъде в далечината се разнесоха стъпки, слизащи по стълбите.
Тя се отпусна. Някой я удряше по бузите. Повтаряше името й, отново и отново.
Тя видя лицето на Йомар Виндхейм. Очите му бяха пълни с ярост.
- Кое говедо го направи?
- Забрави! - закашля се тя. - Сама съм си виновна.
*
Събуди се от аромата на специална течност. Лосион след бръснене. Бе при мъж. Огледа се. Бе сама в голямо легло. Прекара ръце по тялото си - дрехите й си бяха на нея. В стаята бе тъмно, но лъч светлина надничаше през спуснатото перде.
Не бе особено весело да събира парченцата от вчерашния пъзел, за да разбере как се бе озовала в това легло. Наложи се да се придържа към външните обстоятелства. Не трябваше да позволи на спомените й да нахлуят. Бяха излезли с Катрине. Бяха срещнали Тереза. Филето и африканецът. Купонът в Синсен. Младежът, който бе идвал в кабинета на Майлин. Тя му бе налетяла. Филето, което се казваше Йомар, я бе занесъл в колата си и я бе настанил на задната седалка. Когато бе спрял пред поликлиниката, тя се бе надигнала. Бе отказала да влезе вътре. И той я бе откарал в дома си. Тя не бе имала сили да спори, но й се струваше, че бе приказвала много в колата му. За Майлин. За вилата до езерото. И още за Амстердам, както й се струваше. Беше ли говорила за Зако?... Бе млъкнала, щом бяха влезли в апартамента му. Рецепта за идиотизъм - да се напиеш като пън, да се озовеш в дома на непознат мъж, без да си в състояние да се контролираш... Не я бе пипнал и с пръст. Беше го разбрала веднага. Бе я оставил в това легло и бе отишъл да спи другаде.
Тя изпълзя от леглото и влезе в хола. Часовникът на телевизора показваше седем и четиридесет и пет. Една врата водеше към кухнята, друга - към коридора. Третата бе открехната. Чуваше равномерното му и дълбоко дишане зад нея.
Щом само отвори входната врата, студът я удари в лицето. Бе само с тънкия пуловер на Майлин, защото якето й бе останало на купона. Върна се обратно. На закачалката имаше връхни дрехи. Каубойското кожено яке, с което бе Йомар вчера, две пролетно-есенни якета, сака и скиорски екип. Взе якето, което изглеждаше най-старо. Провери джобовете му и извади дъвка, няколко чека и кутийка презервативи. Остави ги на масичката в антрето. Отвори отново вратата и слезе по стълбите.
17
Сряда, 24 декември
Пристигна, когато Турмуд Далстрьом, все още имаше пациент. Сигурно жена, ако се съдеше по кожуха на закачалката пред приемната. Лис се пльосна в кожения фотьойл и започна да прелиства „Вог”, без да чете и дори да разглежда снимките. От кабинета се чуваше говор, прекъсван от продължителни паузи. Следваха няколко изречения и отново пауза. Тя взе приложението на „Дагбладет”. От първата страница й се усмихваше широко Бергер, показвайки мишите си зъбки. Тя отвори на интервюто. Той разказваше за детството си. Баща му бил пастор в църквата на петдесетниците. Колко се радвал, че израснал с разбирането на разликата между черното и бялото, между онова, което принадлежало на Христос, и другото - на Сатаната.
Вратата на кабинета се отвори и оттам излезе жена с тъмнозелен костюм. Бе доста по-стара от Лис. Носът и устата й бяха скрити с носна кърпичка и тя не забеляза Лис, поради което й трябваха няколко секунди, за да познае жената, която често се бе появявала в продължение на дълги години на първите страници на списанията дори и в Амстердам. Жената свали кожуха си от закачалката и излезе, без да го облече.
Далстрьом се появи на прага.
- Нямах представа, че приемате на Бъдни вечер. Извинете, че аз...
- Всичко е наред - увери я той. - Днес само един от пациентите ми се отчете - и добави: - Радвам се да ви видя.
И погледът, и тонът му говореха за искреността му. Лис се опита да намери някаква измама, която да говори за скрит смисъл, но не се получи нищо.
- Като се има предвид кой излезе току-що оттук... -постави пръст пред тънките си устни Далстрьом, - разчитам на дискретността ви.