- Разбира се - отговори Лис. - Няма повече да мисля за хилядите, които бих могла да получа от жълтата преса.
- Без съмнение пачката би била дебела - съгласи се той и посочи с ръка още по-мекия кожен фотьойл в кабинета му.
- Имате ли и други пациенти, известни в цяла Европа?
- Без коментар - усмихна се той и от това хлътналите му очи сякаш се приближиха. - Понеже самият аз съм написал няколко книги и съм показвал физиономията си по телевизията преди време, а и просто така, много знаменитости смятат, че най-добре разбирам от какво страдат - лицето му стана отново сериозно, а очите му се върнаха в дълбоките очни кухини, откъдето наблюдаваха света и забелязваха всичко. - Как е майка ви?
Лис сви рамене:
- Не съм била там от няколко дни.
- При приятели ли сте отседнала?
- Просто така. Навсякъде по-малко.
Сигурно й личеше, че още не се бе приземила след нощния взрив, но той не обърна внимание на това. Тя имаше причина да се появи тук - нещо, за което искаше да говори, но не можеше да произнесе нито дума.
- С всеки изминал ден ни се налага да отдалечаваме все повече надеждата, за която сме се вкопчили - каза той. - Не минава и час, през който да не мисля за Майлин. Не се чувствам добре, Лис - и психически, и физически. Просто не мога да си представя, че тя няма да дойде повече тук, да почука на вратата... През цялото време ми се струва, че е тя.
Лис отново се съвзе.
- Ако Майлин изчезне напълно, то ще изчезна и аз - каза тя.
Далстрьом стана:
- Ще изчезнете ли?
Тя погледна към бюрото му и усети тежестта на погледа му.
- Не буквално. Нямах това предвид. Но няма да съм аз без нея.
Като че ли той обмисляше това. След това каза:
- Струва ми се, че нещо ви яде. Не е само изчезването на Майлин.
Тя настръхна. Той я виждаше цялата. Почувства се съвсем гола. Да започнеше ли веднага? След това да разкаже за купона в Синсен, за младежа с моряшката униформа... Това, което бе видяла в онзи апартамент, трябваше да се запомни. Всичко това се изплъзваше и изчезваше от мислите й, всичко, което се бе случило след завръщането й и преди това - „Бльомстраат”, мъртвият Зако на дивана, снимката на Майлин... Четири години бягство - Амстердам и всичко преди него, заминаването, квартирата на „Швейгорсгате”, и още преди това - животът с майка им и Таге, и времето преди напускането на дома им от страна на Майлин, доброто момиче Майлин, с което така се бе гордяла майка им и на което бе възлагала всичките си надежди, и което трябваше да стане нещо. И още преди това - на другия бряг, където паметта й не искаше да проникне... „Откъде идваш, Лис?”
Тя се стегна и отхвърли желанието да му разкаже всичко това.
- Усещам, че трябва да търся Майлин - каза тя. - Но няма къде... Започнах да си записвам всичко.
Той я изгледа с интерес:
- Какво?
Тя хвана една къдрица и започна да я върти около пръстта си:
- Мисли. И въпроси. Какво би могло да й се е случило. Къде е била, кога, с кого се е срещала. И така нататък...
- Онова, което трябва да прави полицията - коментира той.
- Също така си записах какво искам да ви питам - каза тя. - За онези, с които е работила на улица „Велхавен”. Познавате ли ги?
- Познавам Турюн Габриелсен.
- А Пол Евербю?
Далстрьом прокара ръка по русия мъх, покриващ все още темето му:
- Виждал съм го веднъж, два пъти. Психолог, прилагащ нетрадиционни методи спрямо пациентите си. А защо питате?
Лис не знаеше защо. Сигурно бе искала да чуе нещо в потвърждение на мислите си.
- Турюн Габриелсен му е жена, нали? Струва ми се, че е ревнувала, че Пол е бил някога с Майлин.
- Нищо не знам за това - отговори Далстрьом. - Струва ми се обаче, че Турюн Габриелсен се сърди на Майлин по съвсем друга причина - като че ли се замисли той. - Всичко това са клюки, Лис. Не съм свикнал да говоря за колегите си, но нали случаят е особен... Не можех да повярвам, че някой може да причини нещо лошо на Майлин. Това е толкова трудно да си го представиш, нали така? Когато обаче всички други възможности са изключени...
Лис разбираше много добре какво имаше предвид.
- Майлин и Турюн Габриелсен работеха заедно в редакцията на „Стимен”. Чувала ли сте за това списание?
Бе прелистила няколко броя, изпратени някога на Майлин.
- Сигурно знаете също така, че издадоха заедно книга - продължи той. - В един момент обаче се скараха. Майлин се занимаваше с жертвите на насилие още докато учеше. Работата й сега привлича голямо внимание, тя е удивително умна.
- За детския стремеж към нежност и страстта на възрастните ли?
Далстрьом се облегна назад на фотьойла от другата страна на стъклената масичка: