- Майлин се увлича от идеите на унгарски психоаналитик с фамилията Ференци. Той е един от най-близките колеги на Фройд, но е много спорен.
Лис бе видяла няколко негови книги на рафта в кабинета на сестра си.
- Ференци е убеден, че насилието над деца е много разпространено във всичките слоеве на обществото. Фройд спира до там, че признава, че това явление е резултат от детските неосъзнаване и фантазия.
- Какво толкова има в работата на Майлин, че да провокира така останалите й колеги от списанието? - прекъсна го Лис.
- Майлин я интересува това, че държащите се по определен начин жертви се подлагат сами на риск - отговори Далстрьом. - Искаше да покаже как хората - и мъжете, и жените - могат да се погрижат сами за себе си дори и в този свят, в който живеят. И много пишеше, че отделни жертви на насилие повтарят постоянно ситуациите, в които са подложени на насилие. Травмите, останали в душите им, ги затварят в повтаряща се схема. Турюн и останалите в редакцията смятат, че да се разглежда това, означа да се отвлича вниманието от онези, които извършват престъпленията. Те дори обвиняваха Майлин в оправдаване на насилието над жени. - прокара пръст по горната част на носа си той. - Преди няколко месеца Майлин написа отговор в „Дагбладет”. Критикуваше редакцията на бившето си списание, че избягвала какъвто и да било разговор за поведението на жените, жертви на насилие, и с това лишавала мнозина от тях от възможността да градят живота си по-нататък. Бе много рязка, каквато е, когато я провокират.
Далстрьом стана, приближи се до кафеварката, извади каната и я подуши:
- Турюн Габриелсен използва метод, при който пациентът трябва съвсем точно да си спомни преживяното насилие. Същността тук се състои в това чрез спомените да се неутрализират травмите. Майлин се отнася все по-скептично и по-скептично към този метод. Тя смята, че повторното преживяване до най-малките подробности на травмиращото събитие причинява само излишна болка на жертвата. Това можело да се преживее като ново насилие. Турюн също се увлича по Ференци, но Майлин го тълкува другояче. Тя написа статия за трудовете му, в които се признава, че да се научиш да забравяш е също толкова важно, както и да си спомняш. И иска да разгледа същото в дисертацията си, работейки със седмина млади хора.
- Седмина ли? - прекъсна го Лис. - Не са ли осмина? Надзърнах в една от папките в кабинета й. Сигурна съм, че в изследването й трябва да участват осем мъже.
Далстрьом я изгледа учудено:
- Трябва да призная, че сте се заели сериозно със случая, Лис. Така е. Първоначално бяха осем души. Един от тях се отказа или не можа. Бе в самото начало, преди повече от две години - той наля кафе в две чашки и подаде едната на Лис. - Да опитаме това днес.
- От миналия път ли е?
- Не помня - намигна той. - По принцип съм много разсеян.
Съвсем не изглеждаше разсеян и дори, напротив, забелязваше и най-малкото й движение.
- Как е да се живее в Амстердам? Забележителен град е.
Лис изхъмка.
- Майлин казваше, че сте имала връзка.
Дали Майлин бе говорила с Далстрьом за нея? И за Зако?
- Не е разбрала нещо. Или вие. Нямам никаква връзка. „Зако никога не е бил твой любим, той те използваше. Ти му позволи да те използва. Зако е мъртъв. Ти го уби, Лис Бйерке.”
- Според мен нещо не е така.
Небето зад прозореца стана тъмносиво. Тя изведнъж се почувства като чувал, готов - аха-аха - да се пръсне. „Не трябваше да идвам тук” - премина през главата й.
- Извинете! Дойдох и започнах да говоря за себе си. Вие не сте мой психоаналитик.
- Не го взимайте навътре, Лис.
- Винаги съм се различавала от другите - промърмори тя.
- Мнозина мислят така. Може би дори повечето.
- Аз съм някъде отдалече. И представа си нямам как съм се озовала тук. И всичко е просто едно недоразумение. Не познавам никого, който...
На вратата се почука. Далстрьом стана и открехна вратата.
- Две минути - съобщи той и отново се обърна към нея. - Радвам се, че си поговорихме, Лис. Много ми се иска да дойдете пак - и добави: - И въобще не се каня да бъда ваш терапевт.
18
Докато вървеше по „Шлемдалсвайен”, снегът още не бе престанал. Бе застудяло и вятърът се бе усилил, натрупвайки малки преспи на тротоара. Лис се уви по-плътно с якето. То бе размер XL и можеше да я побере два пъти. Мисълта как да го върне на собственика му я опари. Не трябваше да се среща с него. Картините от изминалата нощ изплуваха отново, но бяха неясни и вече не предизвикваха толкова много чувства. Може би разговорът й с Далстрьом й бе подействал така? Осъзнаването, че има човек, с когото може да поговори, я успокояваше.