Пред църквата мина човек с костюм на Дядо Коледа и летни обувки. С мъка се задържаше на крака и през цялото време се подхлъзваше. На рамото му бе метнат платнен чувал. Той се качи на тротоара, направи няколко предпазливи крачки по леда, подхлъзна се, падна и изруга. Гледката й напомни, че е Бъдни вечер. Лис си помисли с ужас за къщата в Льоренскуг, но почти не бе спала, трябваше да вземе душ и дори да хапне нещо... Трябваше да седи и да гледа вкисналата се Рагнхилд. И напразните опити на Таге да я стегне.
Кратко потрепване на мобилния. Тя го извади. На дисплея се изписа: „Кучка!” И нищо повече. Не знаеше номера на Тереза, но разбра от кого бе есемесът. Той описваше много добре как се чувстваше тя, докато крачеше по снега.
Вилям, изглежда, току-що излизаше изпод душа. Черната му коса бе мокра и сресана назад. Не бе задължително да намине, за да му пожелае Весела Коледа! Можеше да се ограничи и с есемес.
- Давам десет крони за душ, чисти дрехи и чашка кафе - предложи тя.
За пръв път забеляза нещо като радост в тъмносините му очи.
- Армията на спасението да не е закрита? - попита той.
- Там ще отида за купа супа.
Разбра я от половин дума. Когато тя слезе, изкъпана, с ухаеща коса и с чисто бельо от гардероба на Майлин, той бе в кухнята и бъркаше нещо в една тенджера. Тя подуши с нос.
- Мексиканска доматена супа - съобщи той. - За суха не е много лоша.
Бе стоплил франзели и сложил на масата сирене и фруктиера с ябълки.
- Какъв юнак, помагащ на прегърбената старица - каза тя с треперещия глас на старата тролка от филма, който той, разбира се, също бе гледал като малък.
Той се усмихна.
- Забелязвам, че някой ти е дал ново яке - отбеляза той. - Явно предизвикваш човешката добрина.
Тя опита супата. Нямаше желание да споделя нищо за събитията от предишния ден.
- Къде ще ходиш тази вечер? - попита тя, за да смени темата.
- С Майлин се канехме да вечеряме на Коледа при Рагнхилд и Таге. Сега не знам - проточи той.
- Да отидем все пак - помоли го тя. - Така няма да ми се наложи да седя сама с тях.
- Може би... А какво, между другото, става между теб и майка ти?
Тя бе нащрек:
- Нещо не е наред ли между нас?
Той сведе леко глава:
- Нищо, освен това, че ти, струва ми се, не я понасяш.
- Не е така. Нямам никакво отношение към нея - нито лошо, нито добро.
- Към собствената си майка? Звучи странно. Майлин и Рагнхилд обаче са много близки.
Не можеше да не отговори:
- И сега си мислиш, че съм ревнивата малка сестричка?
- Нищо не си мисля. Можеш въобще да не ми отговаряш.
- То и няма какво да се говори - инатеше се тя. - Рагнхилд просто си е такава. Невъзможно е да се живее с нея, освен ако не си мек като Таге. Тя има мнение за всичко на света и ако твоето е различно, ти си глупак. Тя направи живота на баща ни непоносим. Тя го прогони.
Вилям я гледа известно време:
- Майлин не мислеше така.
Лис отмести чинията си със супата:
- Майлин се приспособява, а аз - не.
Погледна през прозореца. Снегът почти бе престанал. По улицата бързаше мъж, влачейки след себе си две облечени официално дечица. Спря пощенска кола.
- Ще изляза да запаля - каза тя и стана.
Излезе на верандата. Цигарата й беше с вкус на овча вълна, но й трябваше да запуши. Трябваше й нещо по-силно, за да я поддържа, да й помогне да изкара този ден... Вече седмица и половина бе в Осло. Не възнамеряваше да остане. И да се връща също. Просто бе някакъв пъзел! Трябваше да се случи нещо. Смачка с крак наполовина недопушената цигара между две паркирани коли. Отвори пощенската кутия и извади от нея писмата и рекламните брошури, вестника и нещо в дебел кафяв плик.
Остави ги,на масата в кухнята.
- Коледната поща - извика тя на Вилям, който бе отишъл в хола.
- Чудесно - отговори той без особен ентусиазъм.
Тя седна да си дояде супата. Бе изстинала, но все пак бе много вкусна. Седеше и гледаше пощата. Изведнъж я осени. Разгледа всичко. Кафявият плик бе адресиран до Майлин, като името й бе изписано с черен туш. Без обратен адрес.
- Вилям?
Той дойде от хола.
- Трябва да го отворим - каза тя и посочи плика.
- Сигурно.
Като че ли не му се искаше кой знае колко. Тя опипа внимателно дебелия плик. В него имаше нещо твърдо. И изведнъж я обзе подозрение.
- Не, не е възможно... - глътна кафето си, пъхна ръка в плика и извади мобилен телефон оттам.
Вилям се взря в него.
- Нейният ли е? - попита тя.
- Остави го обратно. Не го пипай! Полицията трябва да го получи без наши отпечатъци...
- Вече е късно.
Тя го включи:
- Знаеш ли ПИН-кода й?
- Лис, според мен, не трябва.
- Искам да видя - отряза го тя.
Седна до масата:
- Най-често кодът й бе рождената й дата.
Лис опита и не стана.