- А коя е твоята?
Той й каза четири цифри. И така не се получи.
- Предавам се. Да вървим в полицията.
Тя опита за последен път. Със своята дата на раждане. Дисплеят замига.
- По дяволите! - извика тя и му показа телефона. Той търсеше мрежа. Батерията му бе почти паднала. Тя отвори менюто.
- Лис, нека полицията се заеме с това.
Тя не го чу. Погледна списъка на обажданията. Последното обаждане бе изходящо. От единадесети декември, 19:03. Извади химикалка и лист хартия.
- Какво правиш? - като че ли той трепереше не по-малко от нея.
- Трябва ми този списък.
Отвори и есемесите. През цялото време пишеше. Намери изпратения до нея есемес: „Освободи се за Деня на свети Ханс през следващото лято. Ще ти се обадя”. Когато свърши с писането, имаше две пълни страници.
- Не вярваш ли на полицията?
- Да не си се впечатлил от отличната им работа? - попита тя и надзърна в папката със снимките.
- Рядко снимаше с телефона си - съобщи й Вилям. -През лятото си купи хубав цифров фотоапарат. Носеше го винаги със себе си.
Изглежда беше така. Последната снимка бе направена преди четиринадесет дни - в ресторант. Лицето на Вилям в жълтокафяв цвят.
Той се усмихна слабо:
- „Вторият етаж”. Вечерта на годежа ни. Изненадах я.
Лис отвори списъка с видеозаписите и замря.
- Какво е това? - Вилям стана и се приближи до Лис.
Тя му показа дисплей. Последният запис бе направен в 5:35 на дванадесети декември.
- Това е на следващия ден, след като изчезна...
- Чуй ме, Лис! Казах, че трябва да го предадем веднага...
Тя не отговори. Пусна видеото.
В помещението бе тъмно и бе трудно да се видят подробностите. Светна фенерче - изглежда, че го държеше онзи, който снимаше. Освети пода. Някакви вестници, бутилки. Някой лежеше, овързан здраво.
- Майлин - извика Лис и прехапа устни.
Увеличаване, фенерчето свети в лицето й. И веднага се чу гласът на Майлин: „Ти ли си, светло ли е?”
- Какво й е на очите?... - прошепна Лис.
Очите на сестра й бяха изранени. Гледаха сляпо към светлината и не мигаха. „Какво правиш? Снимаш ли ме?”
Камерата обхвана набързо цялата стая. Някакви сандъци до стената, колело до две бъчви. Върна се на лицето на Майлин.
„Пяс...”
Каза още нещо, но неясно. След това извика: „Лис!”
Всичко прекъсна. След това се мярна част от сграда.
През онази вечер аз седях в тъмното на плажа, слушах рева на прибоя и вече бях готов да се реша. Да тръгна напред и да изчезна в нощта, да позволя на вълните да ме погълнат и потопят в мрака, в който финикиецът и другите удавници се разлагаха под водата.
И тогава до каменното стълбище се появи нечий силует. Заподозрях, че е Йо. Той мина в тъмното, без да ме забележи. Зашумоля по пясъка. Видях, че се съблича. Слабо и бяло момчешко тяло под студената светлина на луната. Изчаках, докато се съблече напълно, след което станах и се престорих, че съм се озовал случайно там. Той стоеше, гледаше към морето и все още не ме забелязваше. В една от маратонките му имаше бележка. На нея с големи криви букви пишеше нещо от рода на: „Забравете ме”. Искаше да се удави. Аз го спасих, Лис. Той спаси мен. През онази вечер на плажа, под рева на прибоя, ние си дадохме взаимно обещание, без да кажем нито дума при това.
Част III
Декември 2008 година - януари 2009 година
1
Сряда, 24 декември
Дженифър Плотерюд вървеше, спъвайки се, през двора. Земята бе покрита с петнадесет-двадесетсантиметров слой нов сняг. Оставаше един ден до Коледа, бе около два часа, а още не бяха почистили снега. Трим, най-голямото от момчетата, трябваше да направи това. Отивайки до магазина, тя влезе в стаята му и му напомни. Сега с раздразнение си мислеше как трябваше да го накара - ясно, бързо и ефективно, за да не разваля коледното настроение. Трим бе флегматик. И не се бе метнал на нея, беше копие на баща си. Само малко по-лошо. Тези качества се усилваха с всяко следващо поколение, мърмореше си тя. Флегматичността се бе натрупвала в рода на съпруга й в продължение на векове, в което отдавна се бе убедила. С примеси от подводни течения и меланхолия. Като съдебен медицински експерт Дженифър имаше най-строги изисквания към научността и презрително пръхтеше срещу повърхностните заключения в областта на генетиката, невробиологията и всичко, което се отнасяше до нейната специалност. Що се отнасяше до психологията, отношението й към което бе надменно, тя по странен начин се придържаше към древната теория за четирите темперамента, според която онзи, който преобладава, определя доминиращите черти на характера. Самата тя бе ясно изразен сангвиник, макар и както трябваше да се признае, с някои черти на холерик. Това, че се бе влюбила в мъж с противоположни черти - бавно и мълчаливо плюшено мече - изглежда, потвърждаваше тезата, че противоположностите се привличат. Това бе втората идея, която тя защитаваше понякога, и също бе доста съмнителна по отношение на човешката психика.