Тя остави пакетите с продукти в антрето и събу ботите си с високи токчета и кожа от антилопа. След това извика най-големия си син. Нямаше отговор. Това не бе странно, защото басовите колони в стаята му виеха така, че таванът трепереше. Приготви се да излети нагоре по стълбите, за да предприеме необходимите репресивни мерки, но в този момент звънна мобилният й телефон. Тя го извади от джоба на палтото си.
- Флатлан съм.
Щом само чу този неизразителен глас, разбра, че трябва да тръгва. В института бяха обсъждали кой да дежури на Коледа и тя се бе предложила сама. Обикновено през тези дни всичко бе спокойно, освен едно-две обаждания - въпроси, на които можеше да се отговори и по телефона. Флатлан обаче бе опитен криминалист, който никога не се обаждаше напразно.
Минала през Скедмукорсе по калната магистрала, тя погледна часовника си и пресметна, че ще се върне за коледната вечеря в шест часа. Въобще не я огорчаваше, че е избягнала чистенето и украсяването на къщата. А със свинските ребърца, колбасите и киселото зеле трябваше да се заеме Ивар. Той бе запален и изкусен готвач, още повече че тя така и не бе заобичала традиционната норвежка храна за Коледа. Затова пък бе внесла в семейството някои австралийски традиции. Чорапи с подаръци висяха над леглата на момчетата на първия ден на Коледа. А вечерта ядяха пуйка, йоркширски пудинг и сладки сипкави пирожки.
Не й харесваха и традиционното запалване на свещите на гроба на свекъра й и сутляшът у свекърва й, който няколко часа преди техния обед момчетата трябваше да поглъщат, за да намерят бадема. Освен това в свекърва й щедро се лееше глинтвайн[17]и момчетата унищожаваха огромно количество курабийки с одобрението и по-точно под принудата на баба си. Там идваха и братята и сестрите на Ивар с децата си и седейки в колата, Дженифър се радваше, че щеше да избегне всичко това.
Карихауген се изгуби в мъглата. Тя пусна радиото. Намери станция, в която не трябваше да се вслушва. Преди осем дни тя бе изневерила. Бе се случило толкова неочаквано, че се мръщеше всеки път, когато си го спомнеше. Не от срам, а озадачено. И представа си бе нямала, че този мъж я привлича поне малко. А може и да не я привличаше въобще - нито преди, нито след случилото се. Той обаче я разпали много по-силно от всички останали за много години назад. От времето на Шон.Оноваобаче бе съвсем друго. Тя бе влюбена в Шон. Дори нещо повече - бе обхваната напълно и безнадеждно от страст от първата секунда, в която той бе отпуснал ръка на рамото й в лабораторията. Когато си бе тръгвал обратно за Дъблин, тя, без да се колебае, би го последвала, ако само й бе предложил. Разбира се, че щеше да си помисли малко. Но можеше спокойно да напусне момчетата, фермата и тази зимна страна... Шон бе все още незараснала рана, причиняваща болка, а приключението от преди осем дни, за щастие, бе от съвсем друг вид. Просто бурно и пълно с чудеса безумие. Бе започнало и свършило за един миг. Може и да се повтореше, не бе задължително да е с него, но със сигурност щеше да се появи желание. Като напомняне за онази част от нея, която я бе обърнала наопаки.
Тя паркира на алеята пред полицейското управление и се обади на Флатлан. След няколко минути той слезе от сребристото си ауди. Тя седна на предната седалка, покрита с дебел найлон. Изглежда, че Флатлан се страхуваше най-много да не изцапа колата си.
- Добре е, че днес си дежурна ти - каза той уверено и тя не се усъмни в искреността му. Той бе малко над петдесетте, едва ли бе по-възрастен от нея с повече от десет години, но вече бе посивял и костелив като старо куче динго.
- Какво имаш да ми казваш? - попита тя, когато излязоха на пътя.
- Струва ми се, че са намерили жената, която изчезна преди повече от седмица.
- Психоложката ли?
- Почти сме сигурни.
- И след като ви трябвам аз, тя не е в състояние да отговаря за себе си.
Той я изгледа отстрани, без да отговори нищо.
- Къде отиваме?
- В Хюрум. В изоставената фабрика.
Дженифър въздъхна.
- Няма да ни отнеме повече от час дотам - отсече Флатлан с равномерния си тон.
- Кой я е намерил?
- Местният патрул.
- А какво са правели в изоставената фабрика на Бъдни вечер?
Криминологът погледна през рамо и зави по шосе Е 18.