- Подсказаха ни. Любовникът й и сестра й донесоха в дежурната стая мобилния й телефон. Предполага се, че е бил изпратен по пощата. В него имаше видеозапис - смени предавката в тунела и увеличи скоростта. - Някой е снимал изчезналата. В кадър бе попаднал заводски комин. По пощенския печат на пратката намерихме мястото за час.
- Снимал я е и я е изпратил видеото на любовника й? - учуди се Дженифър. - Тоест става дума за преднамерено убийство.
- Не бих искал да изказвам никакво предположение.
- Дженифър бе работила вече много пъти с Флатлан. Той бе от онези, които казваха само най-необходимото. Тя се огледа. Всичките седалки бяха покрити със същия плътен найлон. „Има много натрапчиви идеи - помисли си тя. - Сигурно в неговата работа това е предимство.”
Над покрива на фабриката все още се рееше надписът „Икосанд”. На вратата висеше табелка: „Спри при червен сигнал”. Сигурно тук преди много години бе светнал за последно какъвто и да е сигнал. Сега там стоеше висока жена в униформа и им махаше с ръка.
До комина бяха паркирани две патрулни коли и една цивилна. Щом само спряха, жената се приближи до тях. Тя, изглежда, знаеше кои са, защото им каза фамилията си и им съобщи чина и отдела си.
- Отцепихме целия район - обяви тя. - Използваме входа долу - посочи най-голямата сграда тя - четири тухлени етажа. - Възможно е да не е използван от престъпника.
Всеки с куфарчето си, те се устремиха към далечния край на сградата, към ръждясалата врата, неможеща да се затвори докрай. Вътре бе тъмно. Флатлан извади дълъг фенер. Намериха стълбището, качиха се на третия етаж, както им бе казала полицайката и завиха по коридора. Няколко от прозорците бяха счупени и подът до една от стените бе осеян със стъкла.
Криминалистите излязоха в галерията на голям цех, осветен от две ярки лампи. В петно от светлина лежеше голо тяло, подпряно на бетонна колона. Два силуета, облечени в бяло, се движеха долу и се навеждаха с фотоапарати към пода.
Флатлан извади халати, касинки и калцуни. Дженифър бе все още с антилоповите боти на токчета и калцуните й не пасваха добре. Извади няколко излишни фиби от джоба на халата си и закрепи калцуните.
Слязоха по ръждивото желязно стълбище. Флатлан тръгна пръв, за да провери доколко бе безопасно за Дженифър.
- Направихме пътека оттам - техникът с фотоапарата им показа посоката.
Дженифър стоеше на два метра от голото тяло. Главата висеше на ремък върху шията, който бе закачен на кука в бетонната колона. От корените на косата по бузата се проточваше ивичка кръв, но останалото от лицето изглеждаше неувредено. Очите бяха полуотворени.
- Кога са я намерили?
- Патрулният каза, че са влезли в сградата около един и половина, тоест преди почти два часа.
От устата на криминалиста излизаше пара, докато говореше. Температурата в залата не бе по-висока, отколкото навън.
- Друг лекар идвал ли е? - попита Дженифър.
- Намерилите я са решили, че е безсмислено. Сигурни са, че е убийство.
Дженифър се намръщи. Тялото явно бе много измръзнало и трябваше да се провери старателно всичко, преди да се констатира смъртта. Приближи се съвсем близко. Погледна замръзналата локва кръв, в която отчасти лежеше жената. В нея имаше и по-светла течност. Дженифър се наведе и освети тила й. Под косата със спечена кръв зееше дупка в черепа с формата на полумесец. Сивкава маса се бе стекла от нея по врата.
- Съгласна съм - коментира тя, стиснала зъби. - Няма никакво съмнение.
И все пак извади стетоскопа от куфарчето си. Преслуша сърцето и белите дробове. Внимателно, за да не докосне двата косъма, лежащи между двете локвички кръв до пъпа, които явно не бяха от жената. Убедила се, че няма дори и намек за пулс или дишане, Дженифър извади фенерче, закачи го на челото си и разгледа старателно зениците й. Седя дълго клекнала и разглеждаше очите й. Те бяха пълни с рани, а обвивките им бяха покрити с кръв като от убождания с остър предмет. Едното око бе почти напълно разкъсано.
След огледа тя се отдръпна в ъгъла на залата, за да запише изводите си на диктофона си. Без да бърза, Флатлан се приближи до нея. Изчака я да свърши.
- Е? - попита той и й предложи лукче.
- Жената е мъртва - констатира Дженифър.
Флатлан изхъмка сухо:
- Обикновено си по-щедра.
- Точно така - усмихна се в отговор тя. - И понеже днес е Бъдни вечер, ще получиш всичко, което имам, че и малко повече.
Изпод устната му се показа крайчето на дъвкания тютюн. Тя разбра, че думите й могат да бъдат изтълкувани двояко, и се надяваше, че той нямаше да продължи да се шегува в този дух на това място. При други обстоятелства не би имала нищо напротив. Флатлан обаче не бе увличаща се натура.