- Мраморната кожа не е много - побърза да каже тя.
- И отоците по кожата. Това, както знаеш, са първите признаци за разлагане, но при ниски температури се появяват по-късно.
- Тоест е тук доста отдавна?
- Тук или на друго студено място от няколко дни. Може дори да е от седмица. Температурата в правото черво и в мозъка й е два градуса, а трупните петна по корема и чатала са по-светли от обикновеното.
- Причина за смъртта?
- Приблизителен отговор ли ти трябва? Следите по врата показват, че коженият ремък е бил стегнат силно.
- Душена ли е?
- Да, но не е задължително да е до смърт. Може да е била още жива, когато са пробили черепа й.
Флатлан прибра тютюна за дъвчене с кранчето на езика си:
- На пода до стената има място, изцапано с кръв.
Дженифър погледна към тъмния ъгъл, към който сочеше той:
- С други думи казано, са я домъкнали оттам и са я привързали към колоната през гърлото. Между другото, очите й са пълни с белези от убождания с остър предмет. Струва ми се, че каза, че на видеото изглеждали увредени?
Флатлан кимна леко.
- Преди да я удушат и да й пробият черепа - заключи Дженифър, - е възможно да е седяла дълго, да е мръзнела и да е гледала пред себе си с невиждащи очи.
2
Четвъртък, 25 декември
Небето над Осло бе на оранжеви и жълто-сиви ивици, но по склоновете на север още цареше тъмнина. Влизайки в кабинета си в Института по съдебна медицина, Дженифър Плотерюд погледна часовника си. Бе осем и петнадесет. Още преди намирането на убитата в средствата за масова информация имаше много шум, а сега щеше да е сто пъти по-голям. Не можеше да протака. Трябваше да докладва резултатите, преди още да са й ги поискали. Всъщност имаше още една причина, поради която бе дошла на работа по първи коледни петли.
Преоблече се в съблекалнята, като извади чист комплект дрехи - панталон, риза, халат, касинка и маска за лице. След три минути отвори вратата на залата за аутопсии. Да мине през тази врата, означаваше да изостави обичайните си чувства и мисли за света, да стане друга.
Тази сутрин обаче тя спря в тъмното след вратата. Картините от цеха на фабриката я бяха преследвали през цялата коледна нощ и бяха прониквали в леката дрямка, в която бе изпадала. Празничната трапеза се бе забавила почти с два часа, но никой не бе мърморил, когато бе седнала на масата, без да издава с нищо проблемите си, и й се бе сторило, че никой не бе забелязал нищо. Двадесет и пет години, почти повече от половината си живот, се бе занимавала с медицина. Последните петнадесет от тях -предимно с трупове и това отдавна се бе превърнало в рутина. Да пристигне обаче на местопрестъплението, да спре в галерията на фабричния цех и да открие гола млада жена под светлината на яркото осветление... На трапезата се бе престорила, че яде с апетит, и след това всичко бе продължило, както обикновено. Момчетата се бяха правили, че уж вече не се радват на подаръците, криеха очакванията си зад прозявания и тракане по клавиатурите на мобилните си телефони, сякаш всичко друго бе къде по-важно. От своя страна, Ивар се бе гордял като момче, докато бе сервирал свинските ребърца и колбасите, и бе изпаднал в още по-голяма възбуда, когато с чашката коняк се бе заел да вади подаръците изпод елхата. Бе чел от кого и за кого са, съпровождайки това с обичайните догадки какво ли би могло да се крие под красивата опаковъчна хартия: „Може да е сгъваем велосипед”, или: „Сигурен съм, че е пожарна кола”. И бе демонстрирал безкрайно учудване, когато бе разопаковал пуловера, който бе мерил в „Хенес и Мауритц” няколко дни преди празника. Дженифър му бе позволила да прояви тази детска радост.
Тя прекъсна този поток от мисли с почти безшумна въздишка, включи осветлението в залата за аутопсии и се захвана за работа.
След леката закуска тя седна в кабинета си пред компютъра, за да запише предварителния доклад за аутопсията. Препрочитайки го, тя търсеше нещо в мислите си. Нещо, което не бе описано със строго дескриптивните термини. Не можеше да се отърве от мисълта, че пропуска нещо. Двадесет и деветгодишна жена, обобщи тя. Руса коса, правилни черти на лицето. Дженифър не знаеше кой знае колко за убитата. Само онова, което бе прочела във вестниците. По образование бе психолог, почти завършила дисертацията си, въпреки младостта си. Дженифър се опитваше да намери нещо, което да не бе свързано с външността й или с предисторията й. „Удушена - повтори си наум тя, - получила смъртоносен удар, очите й...”
И тогава я осени. Грабна мобилния си телефон и отвори контактите си.