*
Дженифър не делеше съвсем сериозно хората на типове въз основата на учението на Хипократ. Тя, разбира се, никога не бе смятала, че наистина има четири различни течности, които определят темперамента и характера на човека, но я забавляваше това, че тази теория, създадена няколко столетияпредираждането на Христос, бе не по-малко научна от фройдистката мъгла, с която психиатрите продължаваха да мътят главите на хората двадесет векаследтова раждане. В същото това време тя бе забелязала, че теорията на Хипократ, развита от Гален и по-късно от медиците от епохата на Ренесанса, подхождаше учудващо добре за хората, които тя познаваше. Незабелязано иронията й, съпътстваща тази класификация, се бе изпарила, и в един момент Дженифър бе започнала да се придържа съвсем сериозно към нея. Вътрешният свят на човека се бе наредил по рафтовете и това й даваше усещане за контрол над неконтролируеми неща. А с годините класификацията й бе станала осезаемо по-прецизна. Дженифър вече не мислеше, че човешките темперамент и характер се определят само от четирите категории. Например тя смяташе себе си преди всичко за сангвиник, човек, наслаждаващ се на живота и не приемащ всичко твърде надълбоко, но трябваше да се признае, че бе също така силно повлияна от холеричния темперамент. Изблиците на ярост можеха понякога да я споходят във всеки един момент, като бясно куче, дори и в дните, когато това не можеше да бъде обяснено с хормонални колебания. Тогава това можеше да се припише на натрупана жлъч, казано метафорично.
Както бързо си бе изяснила, инспектор Ханс Магнус Викен от отдел „Убийства“ също бе холерик. Не бе успяла обаче да си изясни дали това се съчетаваше с известна меланхолия, типична за норвежците, или с флегматичност, която също бе типична за тях. Когато той й звънна около два, тя веднага се досети какво иска той.
Викен бе от онези следователи, които никога не се задоволяваха само с отчети и доклади и искаха да проверят всичко сами. Само по себе си това бе добро качество, но Дженифър не бе сигурна, че иска той да й виси над главата в залата за аутопсии. Тя му признаваше известен интелект, въпреки че така наречените „мечешки убийства” през миналата година бяха осигурили лоша слава на инспектора. Всъщност, не само той бе принуден да се оправдава след този случай. На началника на отдела му се бе наложило да си търси друга работа и мнозина други полицаи бяха напуснали. Викен обаче не бе от онези, които позволяваха да ги манипулират. Той се бе вкопчил с нокти и зъби в работата си и се канеше да остане в отдела, докато не го изнесяха оттам, смяташе Дженифър. Дори бе имал смелостта да подаде молба за заемането на длъжността на началника, освободена след този случай. Тя харесваше тази му упоритост, както въобще не й харесваше многознайството му, с което винаги се фукаше.
Дойде в три без десет, отвори вратата на залата за аутопсии и влезе с еднократна касинка на самия връх темето си. „Сигурно му се иска да прилича на тиара” - помисли си Дженифър и тогава забеляза с кого бе дошъл. Изруга наум. Едно нещо бе Викен. Бе го опознала добре. За холерик се държеше добре. Освен това си падаше да го ласкаят и сякаш бе лесно да бъде обезоръжен. Дженифър обаче би искала да вижда колкото се може по-малко тук при тези обстоятелства мъжът, който се бе появил на прага след него. Той бе много по-млад от инспектора. И от нея също. Твърде млад. Едва ли имаше тридесет и пет. Тя усети, че се изчервява. Не го бе виждала от коледния банкет. По-точно - от нощта след него. Той й бе изпратил два есемеса, дори и на Бъдни вечер. По-добре за нея бе да забрави всичко това. Тя не го бе искала. Във всеки случай не искаше да работи толкова близко с Руар Хорват.
- Това предварителният ти доклад ли е, Джени? - попита радостно Викен.
„Откога е започнал да ме нарича така?” - помисли си тя, отговаряйки му с усмивка и кимайки леко на Руар Хорват. На свой ред, той й намигна демонстративно. Е, добре, поне не се сърдеше. Изглежда, че искаше да запази добрия тон, с който я бе очаровал на банкета. „Concentration”[18]-каза си тя и го повтори два пъти.
- Причините за смъртта потвърдиха ли се? - поиска да знае Викен.
- Имаме три, а може би и четири причини, всяка от които би могла поотделно да доведе до смърт - започна тя и посочи със скалпела към гърлото, отворено на две места. - Ремъкът, стегнат около врата, е притиснал артериите и вените, така че лицето бе бледо и не бе подпухнало. След това - следата от ремъка е хоризонтална, което показва, че са я душили, преди да я завържат в положението, в което бе намерена - повдигна парче кожа от врата, което бе изрязала преди това. - Тук се вижда счупване на щитовидния хрущял и подезичната кост, което показва силата на душенето.