Викен подаде лупата и фенерчето на Руар Хорват.
- Прободени са с остър предмет - коментира той, докато, навел се, младият му колега разглеждаше травмите по очите. - Много пъти. С нещо по-грубо от спринцовка обаче. Каква е била целта на това?
- Да не може жертвата да вижда - предположи Хорват.
- Тогава би било много по-лесно да й се завържат очите.
Дженифър каза:
- Имам информация, която може би си струва да се проучи по-внимателно.
Както винаги в погледа на Викен имаше нещо проучващо и той не го криеше. Сигурно се ставаше такъв след работа не едно десетилетие като следовател. Руар Хорват се изправи и погледна съсредоточено Дженифър. Тя не усети нищо. Отдавна се бе примирила, че тялото й не е като на двадесетгодишна. Предимствата на почти четиридесетгодишната й възраст обаче бяха учудващо много, утеши се сама себе си тя и усети как топлината пари бузите й. А точно това не бе предимство. Дори като малко момиченце не се бе изчервявала така, както напоследък.
- Преди пет години в Берген е убито деветнадесетгодишно момиче - започна Дженифър. - Намерили са го в гората на двадесет километра от града. Случаят така и не е разрешен.
- Всички си го спомнят - каза нетърпеливо Викен. - Слава Богу, живеем в страна, в която убийствата не се забравят за три дни.
Тя не бе сигурна към какво клонеше той и предпочете да пренебрегне коментара му.
- Момичето е било намерено завързано за дърво. Било е с белезници и е било премръзнало до смърт.
- Знаем това - изръмжа Викен, - въпреки че по удивителен начин се бяха изхитрили да не се разпростират върху подробностите в този случай.
- Докато изследвах Майлин Бйерке - продължи Дженифър, - бях поразена от травмите на очите. При момичето от Берген е имало нещо подобно.
- И откъде знаеш това?
Тя обясни. Отговорът бил в семинара, на който била в Берген няколко месеца, след като намерили момичето.
Един познат колега й разказал за това вечерта, докато пийвали в бара на хотела. Напълно откровено, разбира се.
- Позволих си днес да се обадя на този колега.
Тя направи пауза. Усети как раздразнението на Викен нараства.
- Той бе поразен от описаната от мен прилика - продължи тя. - И в двата случая клепачите не са наранени. Изглежда, че убиецът ги е карал да отварят очи и е пробождал самите очни ябълки с игла или с друг остър предмет. Една от раните обаче е в повече. Изследвах я и ми се струва, че е нанесена с нещо, приличащо на винт с доста едра резба. Дупката минава през роговицата - тя изчака малко. - Освен това и двете са намерени на безлюдно място.
Викен мълчеше. След това каза много недоволно:
- Издаваш важна информация за случая ни на страничен човек.
В Дженифър избухна ярост.
- Мога да гарантирам, че това няма да се разпространи по-нататък - каза тя, колкото се може по-спокойно. Разбра, че бе очаквала поне някакво одобрение, ако не признателност. - Е, аз загубих достатъчно време за това - заключи тя. - Можете да се свържете вие, ако сметнете, че си заслужава.
- Разбира се - подхвърли кисело Викен. - Всичко си заслужава.
- Като че ли на Майлин Бйерке са инжектирали наркотик - намеси се примирително Руар Хорват. - А как е при момичето от Берген?
Срещнала погледа му, Дженифър изстиска усмивчица от себе си:
- Трябва да те разочаровам. Била е съвсем чиста.
Руар кимна предпазливо, показвайки, че най-малкототойсе интересува от информацията й.
3
Петък, 26 декември
Седяха в преддверието. Мъжът на средна възраст забеляза пръв Дженифър и се надигна. Кръгли очила и бяла брада, под палтото - кадифено сако. Вторият посетител бе жена с червеникава коса. Тя седеше с гръб.
Белобрадият подаде ръка.
- Таге Тюрен Бйерке - представи се той.
Тя веднага разбра, че е швед. Дланта му бе потна, устните му трепереха.
- Баща на покойната ли сте?
Той поклати глава:
- Женен съм за майка й. Тя не е в състояние да дойде.
Дженифър се обърна към посетителката, която също бе станала. Младата жена бе висока и необичайно стройна, но най-голямо внимание заслужаваха очите й. Те бяха големи и зелени, по-точно, жълтозелени, а в погледа й имаше нещо, от което не можеше да се откъснеш. Красивите жени винаги бяха поразявали Дженифър. Тя се бе абонирала за три или четири модни списания, отчасти за да е наясно с тенденциите в облеклото и козметиката, но най-вече заради снимките на стилизирана женска красота. Тази сутрин се бе готвела за друго. Бе си мислела какво трябваше да каже, как да заведе роднините в параклиса, дори как да отдръпне чаршафа, който прикриваше тялото на убитата, и колко можеше да покаже. Лицето на тази млада жена обаче я бе изкарало за миг от релси. Не само очите й, но още и извивката на устата и линията на челото под рижавокестенявата коса.