- Лис Бйерке. Аз съм сестрата на Майлин Бйерке.
Подадената ръка бе студена и суха, кожата - мраморна. Дженифър се стегна, спомни си коя е и отново напипа нишката на подготвения ритуал. Тръгна напред и спря пред вратата на параклиса:
- Разбирам колко ви е било тежко да дойдете тук.
Младата жена кимна едва забележимо. Белобрадият се разтрепери още по-силно.
Дженифър отвори. Носилката с покойницата бе по средата на залата, под лампата. Дженифър застана до нея и направи знак на роднините. Белобрадият сякаш бе замръзнал на прага. Изглежда, че нямаше сили да помръдне. Младата жена обаче пресече помещението. След като спря до носилката, Дженифър изчака малко, след което вдигна покривалото и бавно го отпусна върху гърдите. В този момент усети облекчение, че бе успяла да скрие най-ужасните рани по тялото. Санитарят бе обвил кърпа около главата, бе прикрил всичко, което бе счупено, и бе измил косата, в която имаше засъхнала кръв и вещество, изтекло от вътрешността на черепа. Дженифър можа да покаже това лице на сестрата, без да е осакатено до неузнаваемост от жестоката смърт, без да е разкъсано от нищо, без да е нарязано или обгоряло. „Малка утеха - помисли си тя, - но за мене е.”
Неочаквано младата жена се наведе, хвана ръката на покойната си сестра и се притисна до бузата и. Гърбът й потрепна, два или три пъти, докато шепнеше името на сестра си. Каза още нещо, прошепна го, но Дженифър не го чу, защото се бе отдръпнала назад и се бе извърнала. Жената стоя дълго, притиснала се до бузата на покойната. Толкова дълго, че Дженифър дори си помисли, че е време да направи нещо. В този момент обаче посетителката се изправи. Без да откъсва поглед от тялото, тя попита:
- А какво й е на очите?
Гласът й бе неочаквано ясен и твърд. Дженифър погледна лицето на покойната. Клепачите не се бяха затворили докрай и изпод тях се виждаха наранените обвивки.
Тя каза:
- Били са увредени и двете й очи.
Жената се обърна към нея. Погледът й бе замъглен и това въздействаше още по-силно.
- Какви са уврежданията?
- С остър предмет.
- Сляпа ли е била, когато е умряла?
- Не може да се каже със сигурност. Възможно е да е виждала все още, макар и само светлина.
Младата жена вдигна ръката на покойната, която все още държеше:
- А къде е халката й? Вие ли я свалихте?
Дженифър забеляза, че на четвъртия пръст на лявата ръка има следа от халка.
- Нямала е нищо по себе си, когато са я намерили. Как е изглеждала?
- Венчална халка - отговори сестрата на убитата. - Остана й от баба ни - тя прехапа долната си устна. - От какво е умряла?
- Не можем все още да кажем със сигурност - отговори Дженифър. - По-скоро от травмите по главата. Изглежда обаче, че е била премръзнала, когато е настъпила смъртта. Това може би е облекчило страданията й.
Това бе слабо основание за подобно твърдение, но трябваше да се каже.
- Още е виждала светлината - повтори Лис Бйерке сама на себе си. Въобще не бе пускала ръката на сестра си. - Ти си мръзнала, Майлин.
4
Събота, 27 декември
Руар Хорват се качи внимателно по стъпалата на покритата с лед веранда и позвъни. Не бяха се обадили предварително. Поради това рискът от безсмислено пътуване бе голям, но инспектор Викен бе сигурен, че си струваше да опитат шанса си. При някои случаи той предпочиташе да се появи неочаквано при разпитвания. Това можеше да им даде информация, която самият разпитван може би не би разкрил.
Отвътре се чуха стъпки и вратата се открехна - не рязко, но не и бавно. Отворилият вратата бе среден на ръст, с черна, среднодълга коса и поддържана брадичка. Лицето му бе бледо и с правилни черти. „Тип на красив млад човек” - помисли си Руар Хорват. Той се представи и показа удостоверението си. Младият човек го погледна, както изглеждаше, с повече облекчение, отколкото скептично.
- Аз съм Вилям Вогт-Нилсен. Сигурно го знаете.
- Досетихме се - отговори Руар Хорват и представи инспектор Викен.
Следователите минаха по коридора и надолу по стълбите до хола с големи прозорци към градината. Отвън имаше аржентински грил и барака с инструменти. Храстите бяха покрити до половината със сняг. Холът не бе голям, но с много висок таван - най-малкото за етаж и половина, а в ъгъла му имаше камина. На стената над дивана висеше огромна картина, която се стори безжизнена на Руар Хорват, но той не се смяташе за специалист по съвременно изкуство.