Дженифър се надяваше, че Руар Хорват няма вече да й праща есемеси, но видяла, че съобщенията са все пак от него, бе принудена да си признае, че се бе надявала на противоположното. Чу за какво говореха в трапезарията - че тя трябвало да е винаги на разположение и колко важна била работата й. Скоро щяха да стигнат и до разследването, в което участваше - за жената, намерена мъртва в изоставената фабрика в Хюрум. „Искаш ли чашка кафе?” - светна на екрана.
Едно бе да остане след коледния купон. В това статистиката бе на нейна страна. Това можеше да се случи на мнозина. Да се сблъскат на опашката за масата с мезетата като две билярдни топки, които се удрят случайно върху зеленото сукно, след това да потанцуват, след това да се целунат набързо в колата преди раздяла и да се спънат на тази целувка, да пропаднат в себе си и да завършат в леглото, което за късмет бе много здраво. След такова събитие можеше да се общува изцяло така, сякаш нищо не се е случило. Да се срещнат обаче още веднъж извън работа обаче вече бе извън рамките. Новата среща не е случайна, тя се договаря и тогава в сила влизат нови правила. Те водят със себе си приспособяване и превишаване на позволеното. Дозиране на нужното количество обвързаност, различни причини, за да не си си вкъщи, създаване на чувство за вина - и това е само началото. Най-напред обаче се разклаща обичайният начин на живот и земята под краката престава да е твърда. Бе й потрябвала половин година, за да дойде на себе си след заминаването на Шон. Руар Хорват не бе от онези, в които можеше да се влюби, и от тази гледна точка бе значително по-безопасен вариант за приключения. Освен това той бе почти с десет години по-млад, бе се развел преди по-малко от година и имаше дъщеря, която взимаше през почивните дни през всеки две седмици.
Допи й се кафе. Прииска й се да се срещне с него. През онази нощ, когато го бе откарала до дома му след коледното празненство, той я бе вдигнал на ръце пред входа и я бе отнесъл в спалнята, продължавайки разговора, сякаш това неочаквано действие бе съвсем обичайно. Бе се шегувал през цялото време, докато я бе събличал и бе смъквал собствените си дрехи, и бе застанал самоуверено, прав, наслаждавайки се на това, че тя го гледа... И този път той я целуна в антрето, преди да е успяла да свали палтото си. Тя не бе подготвена. Отбеляза си, че вече е изпил кафето, на което я бе поканил, че е ял нещо солено, може би пушено, и бе пил бира, но я целуваше толкова страстно, че мисълта за пушена сьомга, специален норвежки специалитет, изчезна толкова бързо, колкото се бе появила. Той пъхна ръка под полата й. Свали бикините й. Повдигна я. Разкопча си ципа и с едно движение си свали панталона. Влезе в нея с тласък. Тя се опита да сдържи вика си, но той се изтръгна от само себе си. И когато тя свърши и увисна като мокра кърпа на врата му, той не я пусна, а преметнал единия й крак върху бедрото си, я отнесе в спалнята, както и миналия път. Вече бе свикнала с това.
Докато обещаната чашка кафе се появи най-сетне на масата, измина цял час. Все още с треперещи крака и пулсираща нежност между тях тя се отпусна на стола до кухненската маса. Той явно не възнамеряваше да сервира кафето в хола, откъдето се виждаха прозорците на съседната къща. На нея й бе все едно. Тя бе надникнала там и бе констатирала, че стаята бе мебелирана наскоро от разведения тридесетгодишен мъж. Предпочете кухнята.
- Вече си мислех, че кафето е само предлог за секс -въздъхна тя и помириса димящата напитка.
- Напротив - отговори той с дразнеща усмивка, която, трябваше да си признае, много й харесваше. - Знаех, че няма да дойдеш да пиеш кафе с мен, ако във въздуха не миришеше на секс.
Тя опита кафето, стараейки се да не бърчи нос:
- С такова кафе трудно можеш да накараш жена да остави семейството си по коледните празници и да пропътува повече от тридесет километра.
- Исках да си поговорим - каза той и постави ръката си върху нейната. За миг й се стори, че е искрен.
Тя се зарадва, но се и замисли. Не искаше да разваля доброто си настроение с уточнения и ограничения. Той бе на тридесет и четири и бе достатъчно голям, за да понесе удар, въпреки че в него имаше нещо момчешко.
За късмет той добави:
- Разговорът на кафе е хубаво нещо, но когато те видях в коридора, пердето ми падна.
- И често ли ти се случва? - попита тя, опитвайки се да придаде строгост на лицето си.