- Отдавна не се бе случвало.
- Забелязах.
- Аз също.
Той отвори бира:
- Искаше ми се да си поговорим без труп наоколо.
Тя отпи няколко глътки и му подаде бутилката обратно.
- За Викен ли? - попита тя, искайки да заобиколи шегичката за младата жена, която бе лежала между тях преди два дни в залата за аутопсии.
Той се засмя, но премълча.
- Сигурно при вас е пълна лудница - каза тя.
Руар погледна през прозореца:
- Толкова зле не е било от случая в Ордерюду.
- Би трябвало да си бил вече в отдела миналата есен - отбеляза Дженифър, - когато разследваха случая с мечешките убийства. Странното е, че на Викен му се размина.
Като че ли Руар се смути.
- Не достигат хора с неговия опит - откликна той. - С извинение, но не съм работил с никого по-добре, отколкото с него.
Дженифър бе чувала това от мнозина, въпреки миналогодишните събития.
- Някои мислят, че той трябва да оглави отдела.
- Няма как да стане - отряза тя.
- Да, може би е така. Но както постъпиха... - изпусна въздух през стиснатите си зъби Руар. - Нямам нищо против Сиге Хелгаршон. Познавам го отдавна, работехме заедно в Румерике. Там бе на ръководен пост и бе търпимо. Да оглавиш обаче отдел „Убийства” в Осло е съвсем друго нещо. Той е съвсем малко по-възрастен от мен. И освен това не е норвежец. И отношенията им с Викен са, меко казано, обтегнати.
- Не могат да се съобразяват с Викен при всяко ново назначение - отбеляза Дженифър.
Понеже Руар не отговори, тя разбра, че той не искаше да говорят за инспектора.
- Докъде стигнахте в последния случай? - попита тя, за да измести разговора на друга тема.
- Сякаш бродим в мъгла - прозя се Руар. - Но тихичко го разнищваме. Трябват ни още двама оперативни работници, но както и преди, сме само четирима. Можеш да си представиш колко материал трябва да преровим.
- Въпрос на приоритети - каза тя, имайки предвид нещо конкретно.
Руар пресуши бутилката и извади още една от хладилника.
- Принудени сме да започнем с онова, което е на повърхността. Три пъти разпитвахме любовника й.
- Имате ли нещо срещу него?
- Като че ли алибито му е приемливо.
- Не повече от приемливо ли?
- При случай на убийство няма алиби, което да не може да рухне - обяви Руар. - Трябва да следваме това правило. Дори онези, които са били на аудиенция при краля през интересуващото ни време, не могат да бъдат сигурни в надеждността на алибито си.
- Ако, разбира се, убитият не е кралят - коментира Дженифър.
Руар изхъмка:
- Повечето убийства от този вид засягат конфликти между любовници, съпрузи, близки членове на семейството.
- Статистиката не помага кой знае колко при отделните случаи - отбеляза Дженифър.
- Разбира се, че не. В списъка на заподозрените обаче съпругът или любовникът са на първите места. След това следствието ще покаже дали могат да бъдат свалени по-надолу или зачеркнати от списъка.
- Не ме учудва начинът на мислене на Викен - отбеляза кисело тя.
- Това не означава, че не поглеждаме в друга посока - увери я Руар. - Всичките й близки се разпитват като потенциални убийци и това се разбира от само себе си. Пастрокът, майката, бащата, живеещ в Канада. След това ще се заемем с колегите и пациентите... - изведнъж той замълча.
- Не си сигурен колко от това можеш да ми кажеш, ли? - попита Дженифър.
Той произнесе:
- Нали и ти май участваш в разследването?
- Май ли? Докъде щяхте да сте, ако не беше нашата съдебномедицинска експертиза?
Той се съгласи, че е права.
- Оказва се, че Майлин Бйерке се е договорила да се срещне с Бергер от „Табу” в офиса си няколко часа преди да отиде в студиото през онзи четвъртък - издаде той. -Той, наистина, отишъл там, но не я заварил. От телефона му е ясно, че му е изпратила есемес около пет и половина. След това е звъняла, без да получи отговор, след седем е изпратила още едно съобщение.
- Нали е изчезнала по това време?
Руар се замисли:
- За последен път са я видели предишния ден, преди тръгването й от вкъщи. Освен това се е отбила в пощата на площад „Карл Бернер”.
- Сигурни ли сте в това?
- Пощенският служител бе сигурен, когато му показах снимката й. Помнеше всичко с подробности. Включила лаптопа си, разпечатала нещо от интернет, внесла незначителна сума на сметката си и си тръгнала. Но веднага се върнала, купила плътен плик и изпратила колет. И тогава изглеждала изплашена, твърдеше пощаджията. Бе сигурен на сто процента в това, но не е запомнил закъде е бил колетът.
- Заради колета ли се е изплашила?
- Нищо не знаем за това. Свидетелите често пъти преувеличават, особено когато става дума за убийство.
- Казах ви за един случай. За момичето, убито в Берген преди пет години.
- Обсъждахме го на сутрешното съвещание вчера -кимна Руар.