Майлин бе мъртва и в кабинета й се бе появила друга. Никога не я бе виждал - висока и слаба, със странен поглед. Сигурно също бе пациентка, защото се усеща, когато си с някого в една и съща лодка. След това обаче тя бе почнала да го преследва - бе се появила на гарата и в Синсен и му бе досаждала с въпроси. Бе се нахвърлила върху него и едва не го бе удушила.
Налагаше се да си изясни коя е тя. Знаеше кого да попита. Единствения човек, на когото можеше да разчита в момента.
7
Повече от десет години Дженифър бе работила с професор, доктор на медицинските науки Улав Корн. И въпреки това не бе успяла да го класифицира по темперамент. Корн излъчваше спокойствие, заразяващо всички околни. Най-много приличаше на флегматик. Той обаче бе много ефективен в работата си и всичко правеше бързо, като се започнеше от докладите за аутопсиите и се стигнеше до съставяне на бюджета. Изследваше синдрома на внезапната бебешка смърт, въздействието на алкохола и наркотиците по време на бременността и редица други теми. Публикуваше статии в най-големите специализирани списания, дори и в чуждестранни, и участваше активно в обществените дебати за биотехнологиите и етиката. И въпреки че изнасяше доклади на семинари и конгреси по цял свят, служителите на Института по съдебна медицина усещаха постоянното му присъствие. Ако не бе Корн, Дженифър нямаше да работи толкова дълго там и може би дори нямаше да стане съдебен медицински експерт. Тя се радваше, че до пенсията му оставаха още няколко години, въпреки че той вече нееднократно бе намеквал, че тя би била удачен приемник на директорската длъжност.
Когато тя влезе, Корн говореше по телефона и й посочи с ръка стола. Докато той приключваше разговора, Дженифър го разглеждаше тайно. Бе на шестдесет и две и ако се съдеше по чертите на лицето му, не изглеждаше по-млад, но нещо в погледа му, в извивката на устните му и начина му на движение оставяше впечатлението за по-млад човек. Сивата му, с метален блясък коса бе пищна, но той бе гладко избръснат. Веждите му бяха акуратни и никъде не стърчаха снопчета косми - нито от ноздрите му, нито от ушите му - което вече се забелязваше при Ивар. Като цяло Корн следеше за външността си, но не прекомерно.
Дженифър винаги бе привличана от по-възрастни мъже.
Той остави слушалката и се обърна към нея.
- Става въпрос за жената, намерена в Хюрум - каза тя.
- Чух, че за случая е назначен Викен - кимна той, намеквайки, че вече два пъти бе идвала при него за съвет, касаещ сътрудничеството й с инспектора.
- С това всичко е наред - отбеляза Дженифър. - Нямам повече проблеми с него. На него обаче не му харесва, че се намесвам в хода на следствието.
Корн вдигна вежди:
- А ти намесваш ли се?
Тя въздъхна:
- Дойде на аутопсията и тогава се опитах да му дам информация, която може да е от значение.
И тя разказа какво мисли за приликата с убийството в Берген.
- Полицията би трябвало да е щастлива, че на Коледа си била дежурна - коментира Корн. - Не всеки би искал да прекара празника в нашето подземие, освен ако те го принудят. А що се отнася до онова, което току-що ми разказа, те би трябвало да се хванат за този случай и да изяснят дали тук има някаква връзка.
Тя изслуша с усмивка това. Професорът можеше да я похвали по удивителен начин, като при това не възникваше желанието да се търси подтекст в думите му.
- Питах се дали мога да направя още нещо. Свързах се с колегата от института в Берген и като че ли и на него това му се стори интересно. Той обаче не може да ми изпрати материалите им.