Това съвпадаше с показанията на Вилям Вогт-Нилсен. Руар седна. Облегалката на клатещия се стол бе изскочила от жлеба си и сякаш столът щеше да се разпадне, ако само помръднеше пръст.
- Какво предаде тя?
Турюн Габриелсен също седна и се взря в чашката си:
- Относно един пациент. Нямам право да разгласявам определена информация.
Руар разбра към какво отива всичко. Безброй разследвания буксуваха, а мнозина така и не проговаряха заради тази проклета лекарска или още някаква тайна, която на практика съществуваше за успокоение на съвестта и нямаше нищо общо със защитата на личността. Поради това Турюн Габриелсен го учуди много, като каза:
- Ставаше дума за един пациент, който ту се появяваше, ту изчезваше. Можеше да цъфне тук без предупреждение и обикновено не се явяваше в уговореното време. Майлин ме помоли да й кажа, ако случай намине.
- Въпреки че сте на долния етаж?
- Случва се да имам свободно време или да се занимавам с офисна работа. Тогава оставям вратата към коридора отворена.
Тя стана, взе кафе и две чашки. Руар получи чаша с надпис „Днес е твоят ден”. Парче от ръба и дръжката й бяха отчупени.
- Познавате ли някого, който би могъл да навреди на Майлин Бйерке?
Турюн Габриелсен отпи от кафето и седя дълго, държейки го в устата си. „Странен начин на пиене на кафе” - помисли си Руар, който вече не очакваше отговор на зададения от него въпрос. И отново бе изненадан:
- Питате кой би могъл да си го помисли или кой би могъл да го направи?
- И едното, и другото - каза той с надежда в гласа.
Нова глътка кафе и още по-дълъг размисъл, докато тя плакнеше устата си с кафето.
- Майлин се харесваше с лекота на хората, но никога не се боеше да изкаже направо мнението си.
- И това означава...?
- Че можеше да е доста... пряма. И се е случвало да се обиждат хора. Има много хора, които не понасят чужди мнения, поднесени им без опаковка.
Руар чакаше още нещо и не я прекъсваше.
- Преди всичко обаче това се отнася за пациентите. Сигурно знаете, че Майлин работеше с хора, подлагани на насилие. Мнозина от тях също бяха проявявали агресия.
- Имате ли предвид някого? - опита се да я хване той.
- Като цяло, да - наля си още кафе тя. - Преди две години Майлин имаше пациент, който... Не знам със сигурност какво се бе случило. Струва ми се, че той я бе заплашвал.
- Казахте:,,той”?
- Беше мъж. Майлин не говореше много за него. Наложи й се обаче да приключи лечението. Тя рядко се предаваше и дори обратното, ставаше много упорита, когато се отнасяше за безнадеждни пациенти.
- Значи тогава са я заплашвали?
-Не знамдали е било така, но така ми се струваше. Със сигурност бе сериозно, защото Майлин сякаш не бе на себе си.
- Кога се случи това?
Турюн Габриелсен се замисли:
- През есента, преди две години. Веднага след като Пол си нае кабинет тук.
- Виждала ли сте този пациент? - и понеже тя не отговори, той реши да продължи: - След като не е бил ваш пациент, можете ли да ми кажете кой е бил той?
Тя изстена:
- Никога не съм го виждала. Сигурно е идвал вечер. И Майлин никога не е споменавала името му. Идвал е само няколко пъти, а след това тя приключи с него. Не съм чула нищо повече.
Руар се вкопчи в това:
- През есента, преди две години. През август или през септември?
- Пол се премести тук през септември. Случи се веднага след това.
- Сигурно всички пациенти са регистрирани в социалните служби?
- Малцина. Майлин не работеше с договор. Повечето й пациенти попадаха тук, заобикаляйки социалните.
Руар си записа това. В този момент вратата се открехна. Мъжът, озовал се в кухнята, бе с фланелка и кадифен панталон. Бе небръснат и чорлав. За миг на Руар му се стори, че е пациент.
- Извинете - каза току-що влезлият, забелязал полицая. - Не знаех, че още не сте свършили.
- Няма проблем - увери го Руар, разбирайки кой е пред него. - Вие, сигурно, сте Пол Евербю?
- Точно така - каза мъжът и му подаде ръка.
Руар забеляза акцента му, който, изглежда, бе американски, въпреки норвежките му име и фамилия.
- Вие също сте давали показания в четвъртък, на единадесети декември - каза твърдо той. - За да се избегнат обаче някои неясноти, искам да ви задам отново няколко въпроса.
- Sure[19].
- Вечер ли работите тук?
- Аз съм нощна птица. Идвам късно, но седя дълго.
- Колко дълго бяхте тук през онзи ден?
- Тръгнах си около шест - отговори Пол Евербю, без да се замисли.
- Можете ли да сте по-точен? В шест и две минути или в шест без две минути?
- И защо не отбелязваме кога идваме и си тръгваме? - усмихна се Евербю, хвърлил поглед на Турюн Габриелсен.
- И вие ли не сте видял Майлин Бйерке преди да си тръгнете? - продължи да пита Руар, без да обръща внимание на тона, с който говореше психологът.