- Не съм я виждал и не съм я чувал.
- А бихте ли я чул?
Евербю отговори подчертано ясно:
- Зависи от това с какво се занимава в кабинета си - засмя са отново той. - Колата й обаче бе на улицата. Прибирах се в тази посока.
- Казали сте го в дежурната стая. И продължавате да сте напълно сигурен, че това е било нейната кола?
- Бяла японска кола с малка вдлъбнатина на пасажерската врата. Ако ме попитате още веднъж, със сигурност ще започна да се съмнявам.
- Квитанцията за паркиране в колата на Майлин е издадена в шест часа и четири минути - съобщи му Руар.
- Точно, когато сте минавал оттам. Щяхте ли да я забележите, ако беше в колата?
- От един метър ли? Разбира се.
Руар оцени бързо откриващата се възможност, ако Евербю казваше истината.
- Квитанцията е от автомата на „Хегдехаугсвайен” - отбеляза той. - На по-малко от петдесет метра от улица „Велхавен”. Възможно ли е да е била до автомата, когато сте минавал?
Пол Евербю като че ли се замисли. Все още бе с лека усмивка на лицето.
- Доколкото си спомням, не погледнах натам. Освен това бе доста тъмно. С други думи казано, да, възможно е.
- И къде отидохте?
Той се почеса по носа:
- А това има ли нещо общо със случая?
Руар кимна два пъти:
- Всичко има общо със случая.
- Всичко и нищо - отбеляза Евербю, без да стане ясно какво има предвид. - Е, отидох да се поразходя. Случва ми се след тежък работен ден.
- А този ден много тежък ли бе?
- Не по-лош от останалите. Взех колата си и заминах за Хьовикоден. Обикновено се разхождам там с Лара.
Руар го изгледа въпросително.
- Кучето ми. А вие какво си помислихте?
Руар не каза какво би могло да си е помислил:
- И кога се прибрахте вкъщи?
- Струва ми се, че около девет? - погледна към Турюн Габриелсен Евербю.
Тя не отговори.
- Между другото, когато излизах от офиса, долу имаше някакъв шум.
- Шум ли?
- Като че ли някой чукаше на входната врата. Когато слязох, там нямаше никого. Май забравих да го спомена в предишните си показания.
Руар взе бележника си и си записа това. Не защото се страхуваше да не го забрави, а защото това често правеше впечатление на свидетелите.
- В чужбина ли сте живял? - попита той, без да откъсва поглед от записките си.
- Точно така. В Чикаго, от петнадесетата си до двадесет и втората си година.
Руар се замисли защо някои попиваха с лекота диалектите и акцента, а други се придържаха към онова, с което се бяха родили. Темата сигурно бе интересна за психолог.
- Чух, че имате някакви особени методи - отбеляза той.
- Кой ви го каза?
- Извинете, но това е следствена тайна - каза Руар и напразно се опита да потисне усмивката си. - Вегетарианска терапия, струва ми се?
- Вегетотерапия - ухили се в отговор Евербю.
- И как изглежда това?
- Малко е трудно да се обясни набързо. Може да се каже, че то е телесно ориентирана терапия. Освобождаване на човека от бронята, с която се е обградил. Ако успеете да освободите енергията от напрегнатите мускули, се освобождават и психическите задръжки.
- Това какво е, масаж?
Евербю се прозя.
- Доста по-ефективно. Мога да ви изпратя линк с информация.
- Много благодаря - отговори Руар и изгуби интерес към темата. След това стана. - Бих искал да видя кабинета на Майлин Бйерке. Имате ли ключове от него?
9
Турюн седеше с мобилния си телефон в ръка и се канеше да позвъни на Далстрьом, когато Пол нахлу в кабинета й, без да почука.
- Всичко мина добре - каза той и се стовари във фотьойла. - И вълкът - сит, и агнето - цяло.
Понякога подхвърляше такива фрази, за да се прави на оригинален. И изведнъж тя му се ядоса много, без каквато и да е причина. Без каквато и да е нова причина, освен хилядите предишни, с които живееше вече няколко години.
- Имам работа - каза тя спокойно, без да се откъсва от дневника, който бе започнала да привежда в ред.
Пол не я чу.
- Изпращат не най-големите си умници - продължи той, извади клечка за зъби, пъхна я между зъбите си и така си и остана. - Или пък е точно обратното? Помисли си само, че може този момък да е най-добрият им. Скоро и аз ще се присъединя към хора от гласове, искащи увеличаване на полицейските ресурси.
Тя се отвърна от дневника и се обърна към него:
- Ако знаеше колко си омръзнал на всички с опитите си да контролираш всички и всичко, както и с идиотското си високомерие, ти просто би умрял от срам.
Той трепна. След това замърмори:
- Що за глупости са това, скъпа? В цикъл ли си, или това е предменструален синдром? Отдавна вече не ги следя.