Този коментар премахна цялата й злоба. Стана й жал за него.
- Знам, че напоследък не ти е лесно, Пол.
Това звучеше зле. Самата тя го разбра, преди той да скочи.
- Може би ще ми предпишеш сеанс? - изръмжа той. - Повечето от пациентите ти те напускат и все ще се намери време и за мен.
Тя поклати тъжно глава:
- Струва ми се, че вече е безсмислено.
Той се успокои отново.
-Твоетолечение ли? - опита да се пошегува той.
- Не, отношенията ни - каза тя. Бе я накарал да го каже: - Искам да се изнесеш.
Той извади клечката за зъби, погледна я и почна да я пъха между горните си зъби.
- Най-после нещо конкретно - коментира той. - Толкова отдавна мисля за това, че вече съм го забравил.
- Хайде да се заемем с това, когато историята с Майлин отшуми малко.
- Аз пък го искам сега! - изсъска той. - В тази минута. Не трябва да се подхвърлят такива думи и след това да се отдръпваш встрани.
- Добре - каза тя с по-делови тон.
- Като начало: При кого ще живее Уда?
- Уда ли? Нямам сили да обсъждам това.
И отново неговата усмивка.
- Защото ти се струва, че и така е ясно - каза той, без да повишава тон. - Ако се стигне до съд, аз има какво да им предложа и ти много добре го знаеш - виждаше се как смята, че взима връх.
- Не, не знам. Въобще.
Той се облегна назад във фотьойла:
- Два пъти водих Уда в травматологията. Веднъж -със счупена ръка. Вторият път - с изгаряне на гърдите.
Мислиш, че там са съвсем тъпи ли? Мислиш, че нямат никакви съмнения?
Тя седеше с увиснало чене и го чакаше да се засмее. Още една от неговите мрачни и мерзки шегички. Той обаче мълчеше и тя нанесе ответния си удар:
- Никога няма да кажа, че през онази вечер си разхождал Лара, разбра ли? Аз разхождах Лара през онази вечер. Ти се появи вкъщи след единадесет. Ще те привлекат за лъжливи показания и тогава ще видим как ще отстояваш родителските си права.
Улучи. Той извади клечката за зъби, начупи я на малки парченца и я хвърли на бюрото:
- Нали не мислиш, че имам нещо общо с изчезването на Майлин?
- И представа си нямаш какво мисля, Пол. Първо ми разкажи какво точно прави през онази вечер, а след товаазще ти кажа какво мисля и какво не мисля.
Той изцеди крива усмивчица. Тя знаеше, че той се смяташе за очарователен, когато се усмихваше така. Някога и тя бе мислила така, но сега това се бе превърнало в безсмислена гримаса. Докато се занимаваше с терапия, помагаща на хората да се измъкнат от бронята си, самият той все повече и повече затягаше тази черупка около себе си. Някога тя се бе опитвала да пробие през нея. Сега се гнусеше дори само от мисълта какво имаше в нея.
- Не искаш да знаеш - каза той. - Не искаш да знаеш къде съм бил.
Тя изигра последния си коз, който пазеше за най-накрая:
- Майлин бе разбрала с какво се занимаваш вечер тук.
- И какво? - попита напрегнато той.
- Попита ме дали знам за това.
- И? Ти какво й каза?
- Казах й, че знам всичко, което се случва в кабинета ти. През същия този ден тя изчезна. И последното, което чух от нея, е, че ще намине към теб, за да си поговорите за това.
*
Турюн си мислеше, че номерът й все още се пази в списъка с контактите на Турмуд Далстрьом. Така той можеше да види, че му звъни тя. Можеше да й вдигне или да й се обади по-късно. Ако не го направеше, само щеше да потвърди, че тя не означава нищо за него.
В този момент чу гласа му.
- На телефона е Турмуд - каза той и тя не се сдържа. Скочи от стола и се заразхожда напред-назад из стаята. Мисълта, че може да го помоли отново да й бъде научен ръководител, след като Майлин вече я нямаше, щеше да е гротескна, но тя и не мислеше за това.
- Здравейте, Турмуд - каза делово тя. - Турюн е.
- Видях - прекъсна я той сякаш с облекчение. - Самият аз мислех да ви се обадя.
Тя разбра, че не шикалкави. Разбра обаче и защо се бе сетил за нея.
- Това е ужасно! - започна тя. - Просто е нереално. Не мога да повярвам - казваше го искрено, но въпреки това то прозвуча фалшиво. Имаше много причини да му се обади, но можеше да говори само за едно. - Мислех си за онова, което ми каза Майлин. Трябва да се посъветвам с вас.
Тя замълча, той не я прекъсваше. Никога не бе имала по-добър научен ръководител и тя бе съвсем наясно колко много бе сбъркала, като го бе сменила тогава. Бе си позволила ядът й да надделее и си бе въобразила, че така ще го засегне много. И може би той наистина се бе обидил.
- Преди две години Майлин имаше пациент, с когото не пожела да продължи да работи. Прекрати изведнъж курса на лечение. При положение че не е от онези, които се предават лесно. Тогава обаче тя наистина изглеждаше уплашена.
- А каза ли какво се е случило? - попита Далстрьом.
- Току-що го бе приела, в самото начало на работата си над докторската си дисертация, и си надяваше той да участва в проекта й. Напълно съм сигурна, че той я е заплашвал.