- А знаете ли кой е той?
- Никога не съм го виждала. А Майлин не е споменавала никакви имена. И представа си нямам дали е бил изпратен от лекар при нея. Може социалните служби да са наясно. Лесно мога да изясня кога е бил тук. Може обаче и да е говорила с вас за него?
Знаеше, че Далстрьом щеше да отлага до последно, за да не издаде нищо от разговорите си с Майлин за нейната работа.
- Струва ми се, че знам за какво говорите - каза той. - Случи се преди няколко години и Майлин смяташе, че не трябва да обсъжда това с научния си ръководител. Което означава, че не се е отнасяла към тази история толкова сериозно, колкото ви се е сторило. Тя има доста нестабилни и превъртели пациенти.
- Днес тук дойде полицията. Искат достъп до архивите й. Не мисля, че ще намерят нещо там. Сейфът е почти празен. Има части от докторската й дисертация, но никакви имена. Не знам къде Майлин е пазела това.
Далстрьом замълча. След това каза:
- Имам списък на пациентите, участвали в изследването й. Ще се свържа с тях и ще помоля всеки да се обади на полицията.
Турюн усети несигурност в гласа му.
- Трябваше да ми го кажете по-рано - пророни тя.
- Направила сте, каквото сте могла, Турюн. Лесно е да се самообвиняваш. Трябва да си помагаме помежду си, доколкото можем.
Утешението му я сломи. Тя заплака направо в слушалката, но приключи разговора, без да спомене за какво най-вече й се искаше да си поговорят.
10
На Руар Хорват му трябваше повече от час, за да се приготви. Прегледа купища документи в мрежата, разпечата една-две статии, в това число и от мракобесния сайт Baalzebub.com. Елиас Фрелсьой, както на практика се казваше Бергер, бе израснал в Осло. Бе учил в „Кампен”, след това - в училището „Херслеб”. Семейството му бе участвало в движението на петдесетниците. Фрелсьой бе скъсал с тях на осемнадесет години и бе взел фамилията на майка си, Бергерсен. Бе се записал във факултета по теология, но бе зарязал учението. Бе участвал активно в анархистките среди, сплотени около вестник „Гатеависа”. Едновременно с това бе участвал в няколко пънк-групи и дори бе основал собствена - „Hell’s Razors”[20]. След това - и групата „Баал-зебуб”[21], просъществувала до края на осемдесетте. След това се бе изявявал самостоятелно с фамилията Бергер. През деветдесетте години бе имал няколко хита. В песните му се пееше за страстта и вярата, музиката бе приглушена, често - акустична. По това време бе създал няколко предавания, сам бе излизал на сцената и постепенно бе разработил жанр, в който бе изпълнявал собствените си песни, смесвайки ги със скечове. Бяха се отличавали с остри нападки към държащите тогава властта, а постепенно и към обикновените обитатели на норвежкото правителство. Бергер бе опитал да води собствено предаване по канал „НРК” в началото на двехилядната година, но след две или три излъчвания предаването било свалено от ефир заради ниския си зрителски рейтинг, според официалната версия. По „ТВ 2” се бе показвал един сезон като музикант и сатирик. Не му бяха продължили договора, въпреки че всички бяха говорили за него. В началото на есента през тази година се бе появил отново, приютен от новия „Канал шест”. В продължение на няколко месеца, точно преди изчезването на Майлин Бйерке, телевизионното шоу на Бергер „Табу” се бе появявало повече от десетина пъти на първите страници на таблоидите:Бергер иска повече допинг в спорта. Бергер осмива „ феминистките курви". Бергер е марципанова „ свиня ” под формата на пророка Мохамед. Бергер злоупотребява с хероин. Бергер е педофил?
Руар си спомни, че един от най-добрите му приятели, журналист в местния вестник в Румерике, бе взел преди много години интервю от скандално известния водещ на телевизионното шоу. Руар му остави съобщение на гласовата поща, след което бе слязъл в гаража и бе запалил служебната кола.
Вече бе подминал парка зад кралския дворец, когато приятелят му се обади:
- Дан-Леви е. Търсил си ме.
Руар се замота с хендсфрито и едва не се натресе в трамвая, завиващ иззад ъгъла.
- Надявам се, че си ме търсил, не за да ми съобщиш, че все още се занимаваш с проклятия и други грехове - чу той от другия край на връзката.
Дан-Леви Якобсен бе най-добрият му приятел от началното училище. Като най-голям син на пастора на енорията на петдесетниците, той бе обречен на участта на аутсайдера, особено в средното училище. Руар, който наполовина бе унгарец, бе преувеличавал значението на собствената си различност. По-късно бе разбрал, че всеки ученик в училището му се бе чувствал като аутсайдер през всичките учебни години. Повечето бяха успявали да скрият това, но синът на пастор Дан-Леви не бе имал никакви шансове, както и Руар с неговата фамилия. Затова се бяха сближили на принципа „I’m black and I’m proud”[22]. В основата му бе залегнала мисълта, че трябва да си като всички значително по-опасен, отколкото да се озовеш извън пътя.