- Обадих ти се по две причини, Дан-Леви. Първо, повече от три години не сме се напивали.
На практика бяха минали не повече от три месеца. С тази си ирония Руар се опитваше да накара бащата на четири деца, живеещ в безусловно щастлив брак с първата си любов Сара, да заеме защитна позиция. Това, че Сара първо бе момичето на Руар - първата, с която отношенията му бяха стигнали по-далече от натискането на задния ред в киното, никога не бе било предмет на шегите им.
- Ще дойда, щом само заповядате, сеньор - парира приятелят му. - Нали ти се засели в онова пресушено блато, наричано „столица”.
- Прав си. Често пъти ме обхваща носталгия, когато си спомня за миризмата на нашата река.
Преместил се от Лилестрьом преди година и половина и оставил зад гърба си провален брак и неколцина приятели, които мъчително избираха, с кого от двамата съпрузи да поддържат отношения, Руар използваше всяка възможност да каже нещо гадно за родното си място, което посредством измама било получило статут на град. В центъра постоянно се строяло. Футболният му отбор се състоял от неколцина ругаещи селяни und zu weiter[23]. Нищо от това не го засягаше сериозно, просто тези думи го отпускаха.
- Това е първото - каза Дан-Леви, след като се разбраха да се срещнат в бар „Климт” през първия ден от новата година. - А какво е второто?
- Спомних си за едно интервю, което ти взе преди няколко години. Трябва обаче да ми обещаеш, че ще си остане между нас.
Дан-Леви преглътна. Руар не можеше да види дали бе кръстосал пръсти, но можеше да разчита на приятеля си журналист и активно го бе използвал по времето, когато бе работил в полицията в Румерике. На свой ред, Дан-Леви бе получавал на няколко пъти възможността да го разпита за специална информация и с това бе осигурявал на местния вестник повече от сензационни новини.
- Отивам да разпитвам табу-Бергер - съобщи му Руар. - Кажи ми нещо за този тип.
- Намекваш, че между Бергер и онази жена, намерена в Хюрум, има нещо? - попита Дан-Леви.
- Без коментар. Сега питам аз. Искам да чуя всичко, което знаеш за Бергер. Слаби места, на какво трябва да се обърне внимание und zu weiter. Питам те, защото си взимал интервю от него. И защото Бергер има дълбоки корени в петдесетничеството. А след като веднъж си бил петдесетник, оставаш такъв завинаги. Сигурно познаваш хора, които могат да разкажат за детството му.
- Искаш да намериш някого, който да каже, че от малък е бил психопат ли? А аз какво ще получа срещу това?
- Халба бира. Или две.
Мълчание.
- Ще се опитам да изровя нещо до четвъртък - каза Дан-Леви най-накрая. - А засега един съвет - не казвай нищо за себе си на Бергер. Когато отидох да му вземам интервю, едва бях успял да се представя и той вече ме питаше за петдесетниците. Името ми ме било издало, каза той. А след това ми досаждаше с въпроси, а не обратното.
11
Бергер живееше в апартамент на улица „Льовеншолд”. Както Руар си бе изяснил, негов собственик бе друг човек, някой си Уд Льокему, и когато вратата бе отворена от господин с венец от рижавосиви коси на темето, той показа удостоверението си и каза:
- Вие сигурно сте Уд Льокему.
- Сигурно - потвърди мрачно мъжът. Очите му бяха зачервени, сякаш току-що бе плакал.
Руар каза, че имал договорка за среща с Бергер. Онзи, койтосигурнобе Льокему, кимна.
- Елиас! - извика той. - Имате посетител.
По приличащия на женски глас и начина, по който мина от коридора в стаята, Руар реши, че делеше със звездата не само кухнята.
Никой не излезе да го посрещне и за да не стои като истукан в коридора, Руар тръгна и отвори първата врата. Тя бе на банята. Наскоро й бе правен ремонт. Гледжосаните плочки бяха в старинен римски стил, а в ъгъла имаше огромно джакузи. Все още нямаше никакви признаци на живот в коридора. Руар отвори едно от шкафчетата. Кърпи и салфетки на рафтовете. В съседното шкафче имаше тубички и шишенца с таблетки, повечето с надпис: „Е. Бергер”. „Паралгин форте - отбеляза си той наум. - Бепринорфин. Няколко таблетки морфин.” Запомни името на лекаря, изписал рецептата. Не защото си мислеше, че от това щеше да излезе нещо, а просто от любопитство да провери дали лекарят не бе твърде щедър на подобни лекарства.