Надникна през няколкото врати в коридора. Намери кухнята и нещо като библиотека. Четвъртата врата бе на огромен хол. С гръб към него пред бюрото седеше мъж, навел се неподвижно над клавиатурата. Не реагира, въпреки че Руар се опита да привлече вниманието му, като се изкашля. Едва след като хлопна силно вратата след себе си, човекът сякаш се събуди. Замига срещу госта си. Дългата му коса бе очевидно боядисана и изглеждаше много неестествено на фона на бледожълтата нечиста и набръчкана кожа на лицето му. Руар забеляза, че зениците на мъжа са с големината на главички на карфица, въпреки че в стаята не бе кой знае колко светло.
- Полиция? Днес? - попита Бергер, след като видя удостоверението му.
Учудването му изглеждаше неподправено, въпреки че от момента на телефонния им разговор бяха минали по-малко от два часа. Руар го бе извикал на разпит в кабинета си, но Бергер му бе заявил, че не може да дойде до полицейското управление.
- Как казахте е фамилията ви? Хорват, ами да, вие се обадихте. Унгарец ли сте?
Руар помнеше думите на Дан-Леви, че Бергер започва да води разговора, стига само да му се даде възможност. Ограничи се с неопределено кимване и каза:
- Имам, както знаете, въпроси, на които трябва да получим отговор.
- Ами да - отзова се Бергер, произнасяйки носово думите. - Ами да, ами да - посочи табуретката до стената той. - Извинете, че не ви предлагам нищо, Хорват, но, разбирате ли, камердинерът ми си почива през втората половина на деня.
Руар се усмихна на тази неудачна шега.
- Та за какво ставаше дума? Припомнете ми - прогъгна Бергер. - Моля да ми помогнете. Беше ли свързано по някакъв начин с последното ми предаване?
Руар бе обяснил ясно по телефона за какво се отнасяше разпитът, но не се ядоса на игричките, подети от този телевизионен клоун. Гъгненето и зениците можеха, разбира се, да посочат, че паметта му наистина се е изключила.
„Интересно каква ли гадост приема? - помисли си Руар. - Явно не е на стимуланти.” Бе гледал две предавания на „Табу” и бе попаднал на това за хероина. Можеше ли този тип да е приел доза преди полицейски разпит?
- Майлин Бйерке - произнесе неутрално той.
- Разбира се - простена Бергер. - Трагично. Трагично. Трагично - направи гримаса той. - И какъв е моят статус? Подозират ли ме, Хорват? Затова ли сте тук, за да получите признание?
- А имате ли какво да признавате?
Бергер отметна глава така, сякаш се канеше да се разсмее. Получи се обаче само тъничко блеене. Руар вече се замисляше дали да не заведе дело срещу него.
- Ако си призная всичко, което ми тежи на съвестта, Хорват, то няма да можете да скръстите ръце - той направи жест с ръка, лакътят му се хлъзна по подлакътника и той се наведе настрани.
- Статусът ви е на свидетел - обясни му Руар. - Договорил сте се за среща с Майлин Бйерке в четвъртък, единадесети декември, вечерта. Тя ви е изпратила есемес. Последният й.
Бергер се наведе напред и разтърка сбръчканите си бузи.
- Есемес, казвате, че съм получил есемес? - той бръкна в джоба на кадифеното си сако и извади мобилния си телефон. - Есемес от четвъртък, единадесети декември? - потърси го.
- Точно така, Хорват. Всичко знаете! „Ще закъснея малко. Кодът на вратата е: „1982”. Вратата за приемната на втория етаж е отключена. Много е важно да поговорим. М. Бйерке.”
- Чакахте ли в приемната?
- А какво друго се прави в приемна? - изгъгна Бергер. - Да, господин полицай. Бях там, но госпожицата не се появи. Отидох в студиото. Предупредих всички, че госпожица Бйерке ще участва в предаването, но тя не се появи и там.
- Сигурно разбирате защо - отбеляза Руар. - И колко дълго чакахте? Пет минути, десет?
Бергер седеше, взрян във високия таван със скулптурна украса.
- Не нося със себе си секундомер. Стигнах обаче до студиото преди осем и половина.
- А имаше ли още някого в приемната?
- Нито една жива душа. Когато се качих, осветлението бе загасено. Никого не чух, никого не видях, никого не усетих - Бергер се изправи и гласът му укрепна малко. -Изпуших цигара, намерих писоара в коридора, възползвах се от него, внимателно, напуснах го също такъв чист и подреден и си тръгнах.
- И не срещнахте никого?
- Знаете това по-добре от мен, мистър Хорват. Предполагам, че всичко при вас е под контрол.
- Така е - съобщи му Руар. - Никой, доколкото знаем, не ви е видял да влизате или излизате откъм улица „Велхавен”. И никой, освен вас, няма и представа къде сте бил до девет без двадесет. Тогава, запъхтян и с почти половин час по-късно от обикновеното се влетял в гримьорната, за да се подготвите за ефира.
Бергер затвори очи и подпря главата си с ръка.
- Ето, виждате ли - каза той, сякаш заспивайки на мястото си. - Вие знаете всичко, така че защо ме питате?