Разговорът траеше вече няколко минути и бе тръгнал в съвсем друга посока от тази, която той бе набелязал, но той не отхвърли въпроса й и й отговори:
- И сестра, и брат.
- А вие сте най-големият.
- Познахте - усмихна се той.
- Майлин е за мен повече от всичко на света - каза рязко тя. - След като се преместих в Амстердам, не я виждах често, но продължавахме да си общуваме, както преди.
- Разбирам - намеси се Руар. - Трябва да е ужасно...
- Доколкото знам не сте нито свещеник, нито психолог - прекъсна го Лис Бйерке. - Дойдох, за да отговарям на въпроси, които може би ще ви помогнат да намерите решението на проблема.
„Стегни се, Руар” - помисли си той още веднъж и се обърна към компютъра. Извади на екрана списъка с въпроси, който бе приготвил предварително, и го прочете от горе до долу. Стана по-добре. Трябваше да разнищи контактите между сестрите през последните месеци. Бяха си говорили по телефона поне веднъж седмично. И постоянно си бяха пращали есемеси. Лис Бйерке му показа някои и гласът й отново стана спокоен и дълбок. Междувременно Руар разбра, че трябва да действа внимателно.
Последният есемес от сестра й бе изпратен в четвъртък, единадесети декември. „Връщам се от вилата. Там винаги мисля за теб. Освободи се за Деня на свети Ханс през следващото лято. Ще ти се обадя утре.”
- Какво означава това за празника? - попита Руар.
Лис Бйерке първо се замисли, след това каза:
- Канела се е да се омъжи.
Руар си записа.
- За кого? - изстреля той.
- Не ми казвайте, че не знаете с кого е живеела - отговори нетърпеливо Лис Бйерке. - Разпитван е най-малкото три пъти - в гласа й отново прозвуча раздразнение.
- Значи за Вилям Вогт-Нилсен - кимна Руар.
- Майлин не бе от онези, които живеят с един и в същото време планират сватба с друг - коментира Лис Бйерке и Руар призна, че е права.
Бе започнал да свиква с промяната на настроението й. Бе малко странна, което не бе чудно за жена с такава външност. Бе планирал да премине към въпроси за дейността й в Амстердам, но се оказа, че не й трябвало да говори за себе си. Във всеки случай не и с него.
- Познавахте ли преди Вилям Вогт-Нилсен? - попита вместо това той.
Тя го погледна скептично или може би унищожително, сякаш се канеше да отреже и този въпрос, но отговори:
- Видях го за пръв път, когато се върнах вкъщи. Преди две седмици - преди да успее да я попита още нещо, тя каза: - Искате да знаете какво мисля за него? Дали би могъл да причини това на Майлин?
- И какво мислите?
- Въпреки че е бил при родителите ми, когато е изчезнала? Въпреки че с Майлин им е било добре заедно? - леко се изчерви тя.
Той си помисли за начина й на защита на възлюбения на сестра й. Трябваше да провери дали наистина не са се познавали преди.
На вратата се почука, след което се появи главата на Викен. Забелязал Лис Бйерке, той влезе. Както винаги бе елегантно облечен - тъмносин блейзър, а под него - бяла риза - и можеше да мине за солист на бигбенд. Няколко секунди той стоя и я гледа.
- Викен, инспектор - стисна ръката на младата жена той. - Моите съболезнования - добави.
- Благодаря - каза тя.
Той продължи да казва правилните думи, които спокойно би могъл да произнесе и свещеник, както си помисли Руар, но на Викен бяха спестени отровните коментари, от които си бе изпатил колегата му. Точно обратното - той разбра по лицето на Лис Бйерке, че тя приемаше думите на инспектора за съчувствие.
- Много навреме сте дошла - продължаваше Викен.
- Преди две минути ми отговориха за онзи запис на мобилния.
Тя го погледна въпросително:
- На мобилния на Майлин ли?
- Точно така. Помолихме експерт да прегледа видеоклипа. Бе ни много интересно да разберем какво казва.
- Бе много неясно - каза неочаквано живо Лис Бйерке. - А аз не мога да го гледам пак.
- Разбирам ви - Викен веднага налучка тона, който Руар не можеше за улучи половин час. - И не е сигурно, че щяхте да го разберете, ако го бяхте слушали няколко пъти. Нашите експерти превъртяха записа много пъти, но не са на сто процента сигурни - той извади от джоба на сакото си листче и го разгъна. - Много е важно да разберем какво мислите за това, защото всичко свършва с вашето име, което е извикано от Майлин. Преди това обаче искам да ви помоля нещо. Много е важно за разследването това да не се появи никъде.
Лис Бйерке се наведе напред и започна да навива една къдрица на показалеца си:
- Няма да кажа на никого.
- Добре. Като че ли Майлин казва четири думи: „пясък” или „песен”, „весла” или „висна”, след това „ваканция” и „ски”[24]. След това извиква: „Лис”. Запомнихте ли?
Лис повтори:
- „Пясък” или „песен”, „весла” или „висна”, „ваканция”, „ски” и „Лис”.