- Точно така - отбеляза Викен. - Това говори ли ви нещо? - приседна на края на бюрото той и зачака.
След половин минута тя каза:
- Може ли да си помисля още малко?
- Разбира се, Лис. Колкото трябва.
Руар тракаше по клавиатурата. Не си спомняше Викен да се е обръщал към свидетел на малко име.
Инспекторът й подаде визитната си картичка:
- Бих искал да ми се обадите, ако измислите нещо. Когато и да било, обещавате ли? Дори и да е посред нощ.
Тя погледна картичката. Седеше и я мачкаше.
- А вие изяснихте ли нещо за онзи младеж в кабинета й? - попита тя.
Рунтавите вежди на Викен се събраха над носа му.
- За какво говорите?
- Обадих ви се два пъти и ви казах, че някакъв младеж ровеше в кабинета на Майлин, когато влязох за пръв път там. Откъсна листче от работния й календар с бележките за посещенията, уговорени за деня на изчезването й.
Викен погледна към Руар. В бележката от дежурната стая бе споменат посетителят, но не бе казано нищо за работния календар. Руар сбърчи чело, показвайки, че не знае нищо за това.
- Изглежда, че там не са ви разбрали - формулира той.
- Кажете какво видяхте.
Лис Бйерке хвърли на Руар безнадежден поглед, смятайки може би немарливостта в дежурната стая за негова вина. Той се направи, че не е забелязал, и започна да записва показанията й дума по дума.
- А инициалите са били Й. X.? - попита той. - И сте видяла този човек след няколко дни на гарата?
- И на купона в апартамент в Синсен.
- А как се казва собственикът на апартамента?
Лис Бйерке вече не въртеше къдрицата си, но за сметка на това се зае да върти верижката на врата си.
- Мога да го изясня.
- С кого бяхте на този купон? - поинтересува се Викен.
Тя назова фамилиите на приятелките си и на двама футболисти от елитната група. Руар усети ясно, че тя пресяваше информацията, преди да им я съобщи, и заподозря с какво се бяха занимавали в онзи апартамент в Синсен.
- Значи живеете в Амстердам - коментира Викен, след като записаха всичко, което им бе казала или което бе искала да им каже Лис Бйерке. - Чудесен град е.
Тя го изгледа накриво:
- Какво общо има това със случая?
Викен плесна с ръце:
- Всичко има общо с всичко. С какво се занимавате там?
Тя се изправи рязко и кръстоса крака:
- Уча за дизайнер.
Викен каза:
- Позволете да уточня. Вие сте и модел.
Руар забеляза как зениците й се разшириха.
- Това също ли е част от разпита?
- Засега не. Всички свидетели обаче имат какво да кажат, дори и да не знаят това.
- Какво имате предвид? - скочи тя. - Тук съм, за да изясня какво се е случило със сестра ми, що за психар я е пробол и убил. А с какво се занимавамазняма нищо общо със случая.
Тя стоеше права и гледаше някъде между двамата полицаи. След това се завъртя на токчетата си, отвори вратата и изчезна, преди да успеят да кажат и дума. На пода до бюрото лежеше свитата на тръбичка визитка на Викен.
Викен бе все още в кабинета му, когато Руар се върна след неуспешния опит да върне свидетелката, за да довършат разпита. Стоеше до бюрото и четеше записките на Руар.
- Малко нестабилна млада дама - коментира Руар. -Същото се случи, когато я попитах за Амстердам. Затвори се напълно.
- Не забравяй какво й е - каза Викен, вразумявайки Руар. - Ще ти се наложи да я върнеш, за да подпише протокола. Освен това тя трябва да ни помогне да си изясним кой е този тип, който се е ровел в кабинета.
Руар седна зад бюрото и отвори друг файл:
- Една от колежките й психолози казва, че е възможно Майлин Бйерке да е заплашвана от пациент. Трябва да се провери дали тук има някаква връзка.
Инспекторът се накани да си ходи, но се обърна на прага:
- За малко да забравя защо всъщност наминах - затвори отново вратата той. - Босът е решил да прекъсне коледната си ваканция и да ни удостои с посещение - каза той с престорена тържественост.
Викен наричаше началника на отдела Сиге Хелгаршон „Бос” не без удоволствие. Всички знаеха, че отношенията между тях бяха малко натегнати.
- Сигурно си спомняш, че Плотерюд издигна идеята за връзка със случая с Илва Рихтер в Берген.
Руар по никакъв начин не бе забравил онази сутрин в залата за аутопсии, но само кимна.
- Сега мадам е накарала професор Корн да се свърже с нашия бос. Това чудесно сливане е завършило с това, че Хелгаршон ни задължава да проверим версията за Берген, преди да се заемем с каквото и да било друго.
- Точно така - отзова се неопределено Руар.
- Както виждаш, ще е весело, щом разследването се командва от Централната болница. Босът, изглежда, смята, че това е нормално. Бе тук заради това, говори и настоява, така че позициите ни ще продължат да отслабват. И това означава, че на теб, Руар, се пада да заминеш за Берген. Късметлия.