Викен махна нещо, лепнало се на сакото му.
- Уф, жени! - добави мрачно той, без да обясни кого има предвид.
14
Лис остави бележника и се огледа. Келнерът я разбра неправилно и веднага се озова до масата, събличайки я с поглед. Все още миришеше лошо.
- Още кафе?
Бе пила цял ден кафе, но въпреки това кимна, по-скоро за да се отърве от него. Той бе с тесен панталон, а седалищните му полукълба бяха малки и мускулести. Не й харесваха мъже с толкова тесни бедра. Тогава си спомни за полицая, старшия, който бе нисък на ръст, с орлов нос и рунтави вежди. В един момент в офиса им бе готова да им разкаже какво се бе случило в Амстердам.
Отвори отново бележника. Щеше ли да успее да съчини друга история, в която Зако и Рике са били заедно? Преместили се от „Бльомстраат” при нея на „Марникскаде”.
До този момент бе невъзможно да запише тази история.
Къде е халката, Майлин?- надраска тя.
Баба им бе писала книги за женската участ. Бе известна и значима за мнозина. „Пионер” - бе я наричала Рагнхилд. След като бе умряла, венчалната й халка бе останала за Майлин. Като знак, че трябва да се предава по-нататък.
Дали го е свалил, преди да те е пребил до смърт?
Не бе забелязала, че келнерът се е появил отново. Той я потупа по рамото и постави кафето пред нея:
- Безплатно. По случай Нова година.
Тя се подготви вече да се съпротиви. Не искаше да приема нищо от този човек, дори и в навечерието на Нова година... Навън гърмяха взривовете на пиратките и тук-там в тъмносивото вечерно небе излитаха ракети. Мисълта да се озове сред празнуващите и пиещите хора не й бе по силите. Трябваше да напусне града, да е далече, далече, когато тази година свършеше.
Колкото повече се приближава мъката, толкова повече те обхваща. Това ли искаш? Никога вече да не видиш светлината?
Не знаеше откъде се бяха взели тези думи. Не знаеше защо въобще пишеше в този бележник. Думите никога не я бяха интересували, а сега ето, че бяха дошли.
Бележникът на Майлин.Пиша ти, Майлин. Това е всичко, което мога да направя в този момент. Какви би направила ти?
Прелисти страничките до четирите записани думи: „Пясък/песен, весла/висна, ваканция, ски”.
Препрочиташе ги бавно, отново и отново. „Пясък” и „весла” имаха нещо общо с вилата. Едно лято Майлин бе намерила изгнило весло, изхвърлено на тяхното пясъчно плажче. Бяха измислили цяла история за него. Някакъв мъж седи в лодката си в езерото. Лодката се преобръща. Той потъва, но не загива. Все гребе и гребе с едно весло нощем. И изведнъж ще излезе на тяхното плажче. Ще дойде, за да си вземе веслото. Ако не го намери, ще вземе тях. Бяха лежали вечер и си бяха разказвали тази история, вслушвайки се за мъж в лодката.
„Чуваш ли, Майлин, там някой гребе?”
Майлин бе ставала и се бе приближавала до отворения прозорец. Нощта бе светлосива.
„Чувам го. Гребе днес. Приближава се.”
Лис бе крила главата си под възглавницата. Майлин бе лягала в леглото при нея, бе я прегръщала.
„Ако дойде, нека вземе мен. Никога няма да му позволя да те докосне, Лис.”
Вече в колата все още мислеше за тези четири думи. „Ски”. Всичките им разходки през гората и по езерото. От Лосбю до самото Флатебю. Цялата гора им принадлежеше. „Ваканция”. Но каква? Сигурно някаква конкретна - зимна или великденска - защото „ски” не можеше да има през лятото. Докато Майлин не бе завършила училище и не бе постъпила в университета, най-често отиваха на вилата заедно, двете. Майлин бе имала момчета, но никога не ги бе взимала със себе си. Докато не се бе появил Пол Евербю. Той пръв бе отишъл с тях на вилата. Тогава тя вече бе от половин година в университета. Пол не се бе харесал на Лис. Веднага бе започнал да се държи собственически. Бе ръководил, бе организирал водата и дървата. Преди всичко се бе случвало от само себе си. На Лис й бе харесвало да прави всичко сама, да става първа, да носи вода с кофите и да разпалва камината. Сега обаче бяха възникнали спорове и съпротива. И Пол Евербю се бе опитвал да я убеди, че е собственик и на Майлин.
През онази зимна ваканция Лис бе в последния клас на средното училище и трябваше да премине в горните класове. Бяха само тримата там. Една сутрин тя бе излязла до плевника. Бе влязла в тоалетната. Не бе сложила райбера. Бе чула стъпки отвън. Това не бе Майлин. Лис се бе изтрила и се канеше да си вдигне панталона. И тогава вратата се отвори. Пол не бе казал: „Извинявай!”. Бе стоял и я бе гледал. Тя не бе успяла да обуе тесния си панталон. Той не си бе тръгнал, бе влязъл. Бе застанал плътно до нея. Бе пъхнал ръка между краката й: „Много си красива”. Тя бе замръзнала напълно и сякаш се бе залепила за пода. Той бе пъхнал пръста си в нея. „Лис” -бе промърморил и се бе навел, за да я целуне. Устата му миришеше на тютюн и на гнило сирене, а може би това бе миризмата на тоалетната? Благодарение на тази миризма тя бе успяла да отлепи краката си и да се втурне към вратата.