„Какво искаш? Къде е Майлин?”
Събуди се от собствения си вик. Зад прозореца се мярна контур на лице. Не те е страх, Лис. Вече не те е страх. Тя стана. Сянката отвън изчезна. Тя се завлече до кухнята. Пикаеше й се. Бръкна с ръце в кофата и наплиска лицето си с ледена вода. Взе лампата и излезе в тъмното. Все още валеше сняг, вече по-силен. На верандата пред прозореца на хола тя видя следи. Тя ги освети. Следи от ботуши, по-големи от нейните, от вратата до прозореца, оттам до ъгъла на вилата. Тя влезе вътре, взе фенерчето и наметна огромното яке, което все още не бе върнала. От ъгъла тръгна по следите към плевника. Там те се губеха сред дърветата.
Снегът валя през цялата останала нощ. Тя не заспа. Заключи вратата. Лежеше в тъмното с отворени очи. Бе сложила до кревата празна бутилка от вино. Не знаеше какво ще я прави. Сигурно щеше да я счупи и да я използва като оръжие. „Не ме е страх - повтаряше си тя. - Вече не ме е страх. Мога да понеса всичко, което се е случило с Майлин.”
В края на краищата бе заспала, защото изведнъж бе станало светло. Тя стана и излезе да пикае. На верандата вече нямаше следи. Снегът ги бе затрупал. „Трябваше да ги снимам - досети се тя. - Но на кого да ги покажа? Няма да говоря повече с полицията” - реши тя.
Запали камината и печката. Кипна вода и си направи разтворимо кафе. Загърна се с плетен шал, запуши, седна до прозореца и загледа как настъпва денят. Нямаше закъде да бърза. И в същото време изпитваше чувството, че трябва да направи нещо, преди да е станало късно. Извади бележника.
Следи върху снега. Зимни ботуши. С няколко номера по-големи от моите.
Сън: Майлин гребе в лодка към брега, обръща се, но това не е Майлин. В стаята е баба. Иска да ми каже нещо.
Допуши цигарата си и усети парене в гърдите. Бе гладна. Ядеше й се и й се повръщаше. Нямаше обаче подходяща храна. Трябваше да лапне нещо, което да я направи силна, непобедима, яростна, пък било то и само за половин час. Такова също нямаше.
Не искам да си тръгвам оттук.
Не можеш да останеш тук, Лис.
Няма къде другаде да отида.
Не можеш да се скриеш. Светът е там, където си ти.
Погледна бързо към дивана, на който бе прекарала нощта. Една от възглавниците бе паднала на пода. Тя я вдигна и веднага разбра, че ципът е отворен наполовина. Вътре имаше листче. Смачкано на топче. Тя го разгъна. Заглавие на статия от интернет-вестник. Двадесет и първи ноември 2003 година, но разпечатката бе с дата от десети декември 2008 година - ден преди изчезването на Майлин.
„Изчезналото деветнадесетгодишно момиче е намерено убито близо до Берген” - гласеше заглавието.
15
Четвъртък, 1 януари
Тази вечер в „Климт” бе доста празно, но няколко познати седяха с бира на бара, а на една маса все още празнуваха Нова година. Руар Хорват обмени една-две думи с младежите до барплота. Не бе виждал един от тях, откакто бяха играли заедно в защитата на юниорския отбор, но дори той знаеше, че Руар разследва убийството на „жената, която трябвало да се появи в „Табу”. На Руар му се наложи да подхвърли най-ироничното си „no comments”, на което му отговориха с потупване по рамото и вдигнати халби. Не успя да забележи кога изпразни първата чаша. Да влезеш в бар в Лилестрьом бе все едно да се върнеш вкъщи.
Дан-Леви Якобсен се появи на вратата до тоалетната. На Руар отначало му се стори, че се е подстригал, но след това видя, че приятелят му е прибрал черната си коса на опашка отзад. Това съвсем не бе последният писък на модата, но Дан-Леви никога не бе съумявал да се избави от дългите си къдрици. Това бе неговата „freak flag” с препратка към една от любимите му песни[25].
Седнаха до масата в ъгъла, където можеха да поговорят на спокойствие. Дан-Леви, както обикновено, се интересуваше от ергенския му живот. На Руар му се наложи да си признае, чеима едно-друго,с надеждата това да удовлетвори любопитството на приятеля му. Получи се обаче точно обратното. Като че ли Дан-Леви бе хванал на въдицата си огромна пъстърва и започна да я изморява.