- Надявам се, че мацката не е от полицията? Това не е най-добрата връзка.
Едва ли разполагаше с научни данни, за да документира това твърдение, но бе добър начин да изцеди повече интересни факти.
- И да, и не - увърташе Руар. - Донякъде.
Не искаше да избяга от шеговития, но не по-малко откровен тон, присъстващ винаги в разговорите им. Тази откритост бе от полза и за двамата. Когато се бе развеждал, Дан-Леви го бе подкрепил, като през цялото време го бе канил в бара или на риболов. И на онова, което двамата наричаха „ежегоден лов”, въпреки че последния път бяха ловували преди много години. Дан-Леви не бе съвсем безнадежден рибар, но като ловец го нямаше никакъв. И най-добрият му трофей от есента, през която Руар се бе развеждал, бяха два заека, които при по-близко разглеждане се бяха оказали питомни, пуснати на свобода от някакъв селянин идиот. Руар не изпускаше случая да напомни тази история на приятеля си. Постепенно бе започнал да се задоволява само с два вдигнати нагоре пръста, изобразяващи заешки уши. Този жест обаче въобще не унижаваше мъжкото достойнство на Дан-Леви. Дори бе написал фейлетон в местния вестник след тази ловна история. В него бе преувеличил несръчността си и бе съобщил, че едва не застрелял и крава, наистина много голяма и с рога като на лос.
- Докъде „донякъде”? - продължи да настоява Дан-Леви. - Нали не може да е и полицайка и да не е полицайка едновременно?
Руар му подхвърли намек, съобщавайки му, че на коледния банкет поканили, неясно защо, и съдебномедицинските експерти. Подчерта, че по никакъв начин не ставало дума за чувства. И че жената била твърде възрастна за него, твърде умна и твърде омъжена.
Дан-Леви млясна доволно.
- Майчина зависимост - предположи той, но Руар му стигаше толкова и той отиде за нови бири.
- Какво става с Бергер? - поинтересува се той, след като се върна. - Изрови ли нещо полезно?
Дан-Леви отпи от бирата си и покри с пяна подстриганата си брадичка.
-Донякъде, както казваш ти - изчака, докато приятелят му не се усмихна, предавайки се.
- Говорих с бившия ръководител на религиозната общност във Филаделфия, приятел на баща ми. Той познава добре семейство Фрелсьой и следи дейността на Бергер или на Елиас Фрелсьой, както се казва всъщност - той отпи още веднъж и замълча.
- И?
- Искаш ли да чуеш какво каза или какво не каза?
- Давай!
- Бащата на Бергер е бил, както се знае, пастор в енорията на петдесетниците.
- Както и твоят, между другото.
Дан-Леви направи гримаса:
- Определено говорим за два различни вида бащи. Единият е възпитавал децата си по Новия завет, а другия - по Стария. Когото обичаш, него порицаваш und zu weiter. Бащата на Фрелсьой е бил, изглежда, от онези, които без колебание биха отвели сина си в близката планина и биха му прерязали гърлото, ако според тях Бог поиска тази жертва. Ръководителят на енорията не каза нищо повече, но аз разбрах, че семейство Бергерсен-Фрелсьой са били предмет на постоянно безпокойство в средата си, тоест в движението на петдесетниците през петдесетте години на двадесети век.
- Насилие ли?
Дан-Леви каза много твърдо:
- Източникът ми отказва да предаде когото и да е - жив или мъртъв. Още повече последните. И ако се обърнеш към него като следовател, ще ти хлопнат вратата под носа. Такава обаче е била тази среда по онова време. Всички проблеми са се решавали вътре в нея и нищо не можело да се направи. Свършвало се е с това, че са се извършвали най-чудовищни неща и никой не се е намесвал. Учудващо е какво могат да измислят хората, ако възприемат буквално Библията! „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.”[26]Und zu weiter.
Руар удари с халбата си по масата:
- Какво каза за очите? Това от Библията ли е?
- Естествено. Матей, пета глава, двадесет и девети и тридесети стихове.
Дан-Леви бе от семейство, в което библейските текстове не се възприемаха буквално. На Руар винаги му бе харесвало у тях, защото родителите му бяха щедри и открити, а бащата на Дан-Леви бе къде по-малко строг от неговия, който бе пристигнал като осемнадесетгодишен бежанец от Унгария, нямайки нищо друго, освен „две празни ръце и желязна воля”. Дан-Леви обаче бе задължен да знае Библията наизуст и Руар подозираше, че и следващото поколение го грозеше същото образование.