В този момент звънна телефона му. Той видя от кого е позвъняването и веднага излезе навън.
- Не се притеснявай, не смятам да ти се натрисам тази вечер.
Руар се засмя, учудвайки се на радостта си, предизвикана от този звънък австралийски акцент. Когато се бяха озовали един до друг на банкета, той отначало бе решил, че Дженифър Плотерюд е американка, но когато бе намекнал това, тя бе изпаднала в бяс и му бе обяснила, че приличала на американка не повече, отколкото той.
- Жалко, защото щеше да ми е приятно - отговори Руар. - Тоест, Емили е при мен и ще спим при майка ми. Извинявай, но там не трябва да се срещаме.
Дженифър се засмя, но някак си напрегнато, както му се стори. Може би предложението, пък било то дори шеговито, да бъде представена на семейството му бе прозвучало твърде дръзко.
- Обаждам ти се от кабинета си.
- Охо! Винаги ли работиш до толкова късно?
- Често. Работа има, колкото искаш.
Трудолюбието й предизвикваше възхищението му. И в това го превъзхождаше, без наистина да набляга на него.
- Току-що ми се обади Лис Бйерке.
- Какво?! - Руар веднага се стегна. - Обадилатисе е?
- Струва ми се, че не иска да си има повече работа с теб, а може и по някаква друга причина да избягва полицията. Не знам, като цяло, защо. Нали е в шок.
Руар не се разпростря върху това как бе минал разпитът предния ден.
- Какво искаше?
Дженифър каза много настойчиво:
- Има информация, която иска да сподели с мен, а не с вас. Каза, че се доверявала повече на лекарите.
- Каква е тази информация?
- Мисля, че става въпрос за някакъв намерен документ. Не искаше да говори по телефона. Разбрахме се да намине утре сутринта. Аз, разбира се, се опитах с всички сили да я уговоря да дойде при вас, но тя категорично отказа.
Инспектор Викен бе подчертавал винаги, че колегите му могат да му се обаждат по всяко време, защото винаги е на линия. Руар се замисли колко малко знаеше за него. Викен не носеше халка и никога не говореше за семейството си. И въобще никога не говореше за себе си.
Когато набра номера на Викен, за да му предаде информацията от Дженифър, се почувства като момче, което се прибира с важна вест вкъщи.
Инспекторът попита:
- Защо ти се обади на теб?
- Кой? Плотерюд ли? - Руар и сам усети колко глупаво звучеше въпросът му.
- Защо ти се обади на теб? - повтори Викен.
Руар се огледа. Главната улица на Лилестрьом бе пуста.
- Не знам - и прехвърли бързо разговора върху онова, което бе изяснил за Бергер, мислейки, че това ще изиграе ролята си, като се отчетеше интересът на Викен към психологията.
Инспекторът помълча, след което каза:
- Трябва да го докараме при нас и да образуваме случай. Аз ще се заема с това.
- Днес, между другото, отново се свързах с полицейското управление в Монреал - добави той.
Руар бе предложил да поеме издирването на бащата на Майлин Бйерке, но Викен определено бе решил да се заеме лично с това.
- Още ли не са го намерили?
Като че ли инспекторът отпиваше нещо. Сигурно кафе, защото бе трезвеник, както си бе изяснил Руар.
- Изглежда пътува, но никой не може да каже къде и за колко? Ходили са на адреса му в покрайнините на Монреал няколко пъти и са говорили със съседите му и с негови познати.
- Той, струва ми се, е художник? - изхъмка Руар. - И може да се връща и да заминава, когато му хрумне.
Викен не коментира това му съждение.
- Момчетата в Канада са обявили вътрешно издирване - каза той. - От нас зависи дали да го обявят официално. Струва си да се поизчака.
- Още по-зле е, отколкото при журналистите - въздъхна Дан-Леви, когато Руар се върна на масата. - Винаги си на работа.
- Откъде знаеш, че ми се обадиха по работа?
Дан-Леви предположи:
- Разбира се, че би могла да е имацката.Лекарката.
Руар погледна през рамо:
- Ако това изплува, Дан, ще извърша убийство, без да се колебая нито за миг.
- Опа - подразни го приятелят му. - Тъкмо си мислех да се прибера и да напиша репортаж за напусналите Лилестрьом и за бурния им живот в столицата. Какво пък, тогава ще се наложи да пиша за семейство Бекъм. Представи си само: Дейвид е решил да завърши кариерата си като десен бег във футболния отбор на Лилестрьом. Изпраща злата Вики, за да разбере как стои въпросът с нощния живот в деловия център на градчето ни.
Руар не позволи да бъде залъгван. Повтори заплахата си, съпровождайки я с жест, прерязващ гърлото:
- Схвана ли?
Дан-Леви вдигна двете си ръце и сведе глава.
- Гледаш ли „Табу”? - изведнъж се поинтересува той.