- „Смърт от вода” ли? - като че ли претегляше въпроса. След това поклати глава. - Прилича на нещо лично. Не е важно какво. Сигурно е интересувало Майлин.
17
Петък, 2 януари
Лис се бе уговорила да се срещне с Дженифър Плотерюд в Института по съдебна медицина в десет часа, но когато се обърна към дежурния, бе почти единадесет и половина. Бе взела три таблетки приспивателно предната вечер и се бе събудила с главоболие преди четиридесет минути.
- Успах се - извини се тя, когато Дженифър Плотерюд се появи.
Бе по-ниска от Лис, доколкото си спомняше момичето, когато онази сутрин бяха отишли с Таге на разпознаване. Не много по-висока от метър и петдесет, защото дори и със сандалите на високи токчета съдебномедицинският експерт бе почти с половин глава по-ниска от нея. Бе силно гримирана, но доста умело. Сините й очи бяха подчертани, а устата й изглеждаше по-голяма, отколкото бе всъщност. Под разкопчаната медицинска престилка бе със светлосив костюм, а на врата си носеше гердан, както изглеждаше, от истински перли.
- Няма нищо - успокои я тя. - Не съм скучала.
Лис бе забравила, че лекарката говори с акцент. Като че ли американски, което съответстваше на името й. Дори бе по-добре, че не бе норвежка.
Кабинетът й бе просторен, с прозорец към площада. На бюрото й имаше снимка на мъж на нейните години. Той сияеше мазно и държеше пред обектива огромно рибище. На другата снимка имаше две момчета тийнейджъри, на стълбище - едното седеше, другото бе право.
- Да, тук живея - каза Дженифър Плотерюд. - Знаете ли, че намерих статия за вас в мрежата. В приложението на „Дагбладет”. Не знаех, че е трябвало да станете модел - тя включи кафеварката в ъгъла. - Не ме разбирайте неправилно. Не съм се интересувала специално от вас, просто ме информира един колега.
Предпазливостта бе излишна, защото маниерите на лекарката не предизвикваха никакви подозрения в Лис.
- Този репортаж е преувеличен - издаде тя. - Не съм имала кой знае колко работа и нито една значителна. Съмнявам се, че ще изскочи още нещо. По тези въпроси Амстердам въобще не е центърът на вселената.
- Не е задължително да оставате там - намеси се Дженифър Плотерюд. - Млада жена като вас може да завоюва Париж, Милано или Ню Йорк. Добрите фотографи търсят не блясък и очарование, а нещо особено. Имам предвид... - изчерви се тя под слоя грим.
- Искате ли да ми станете агент? - попита Лис и разсмя лекарката.
Тя имаше учудващо дълбок и ехтящ смях. Темпераментният й отклик издаваше искрен интерес към модата и когато заговори за колекции и фотографи, се разкри добро разбиране на темата. Веднага обаче се прекъсна:
- Не сте тук, за да си разменяме съвети за облеклото и грима, Лис. Казвам ви Лис, така че смело можете да ми казвате просто Дженифър.
Този приятелски тон изглеждаше толкова спонтанен, че момичето се отпусна. Предложиха й сухи пасти от кутия. Не бе яла от вчера, така че си отчупи парченце. Пастите бяха козуначени, с вкус на кокос.
- Домашни са - коментира Дженифър, докато дъвчеше. - В Норвегия не можеш да купиш такива, затова си ги пека сама. Тоест мъжът ми ги пече.
- Американка ли сте?
- В никакъв случай! - протестира тя. - Съвсем не. Аз съм от Канбера.
Лис се замисли, решила, че това е някъде в Канада.
- Значи сте от...
- Точно така - помогна й Дженифър. - От столицата на Австралия.
Лис взе чашката с кафе:
- И как попаднахте тук?
Отбеляза си с неохота, че сама бе подхванала този доверителен тон.
- Знаете ли, Лис, че и аз самата се питам. Всеки ден, когато ставам и гледам нашите земи. Какво, по дяволите, правиш тук, Дженифър? - тя топна парче от пастата в кафето.
- След няколко години децата ще пораснат и ще могат и без мене - погледна към снимката на двете момчета тя. - Плановете ми са да остарея там, където е по-топло.
- А мъжът ви дали иска същото?
- Това е невъзможно - отговори Дженифър с поразителна решителност. - Той наследи ферма в Сьорум. Там и живеем. Ние, разбира се, нямаме стопанство, но той е израснал там. Той е напълно непоколебим. Вие обаче трябва да ми кажете какво сте намерила.
Лис порови в чантичката си:
- Сигурно това не означава кой знае какво... - и тя разказа за отиването си до вилата; разгъна разпечатката, намерена в калъфката; и я сложи на масата.
Дженифър взе листа. Лицето й се промени, зениците й се разшириха и както забеляза Лис, експертката се изчерви отново от шията до корените на косата си. Прочела листа, тя стана, приближи се до бюрото си, отвори чекмеджето и отново го затвори, без да вземе нищо от него.