Нина Йебсен шофираше спокойно, без да надвишава позволената скорост с повече от два километра.
Той се облегна назад в седалката:
- Във всеки случай онова, което знам за вашия случай с Илва, си заслужава самолетния билет. Освен това тук е много красиво - добави той, оглеждайки планините около града: - И няма нито капка дъжд.
- Скоро времето навсякъде ще е еднакво лошо - отговори тя. - Архитектите тук започнаха да проектират каптаж на два метра от съществуващия.
Нина Йебсен не го представи на никого, за да не задават въпроси колегите й. Руар бе заведен в миниатюрен кабинет, който учудващо приличаше на неговия и се намираше на втория етаж на полицейското управление.
Йебсен затвори вратата след него:
- Работя по три-четири случая за нападение, така че всички могат да си помислят, че това е просто разпит по някое от тях.
- А аз свидетел ли съм, или заподозрян?
- Трудно е да се каже - извади папка с документи тя.
- Резюмето за случая с Илва. Предлагам ти първо да го прочетеш.
След три четвърти час той бе хванал основните моменти. Илва Рихтер, тогава на деветнадесет години, бе израснала във Фане, на юг от града. Баща й бе юрисконсулт, а майка й - художник върху платове. Имаха две по-малки деца. Никаква информация за проблеми в семейството. Родителите не бяха отбелязани в регистъра за нарушения, с изключение на многобройните глоби на бащата за превишена скорост. Илва бе завършила средното училище в града с добри оценки и бе влязла във Висшето икономическо училище, но бе продължила да живее при родителите си. Активно се бе занимавала с плуване и бе дала висок резултат на шампионата на Норвегия за юноши. Като че ли е била популярна сред приятелите си. В училище бе имала момче, но в онзи момент била свободна. Средата, в която се движела, бе описана като конструктивна и здрава, но, разбира се, не съвсем без злоупотреби на купоните. Нямаше осъдени сред приятелите й. Едно от момчетата било лекувано във връзка с психични проблеми, но не било оценявано като нестабилно.
Вечерта в петък, на петнадесети ноември 2003 година, Илва Рихтер си взела автобуса от автогарата в центъра, след като била на нощен клуб с приятелки. Имала собствена кола, но не се възползвала от нея, защото се канела да пие. Последен я видял шофьорът на автобуса, когато я оставил на спирката до дома й. Било около дванадесет и половина. Останалите пътници бяха потвърдили това. Не се прибрала вкъщи и в два часа през нощта родителите й се обадили в полицията, след като баща й се опитал да я намери по пътя от автобусната спирка. Била изпратена патрулна кола, но пълна тревога била обявена чак на сутринта.
След пет дни я намерили в гората, приблизително на двадесетина километра от адреса й. Била с белезници, привързана към дърво, а устата й била запушена. Била гола, после намерили дрехите й на известно разстояние, в храсталака от калуна. Върху едното от слепоочията на момичето имало следа от удар с тъп и тежък предмет, приличащ на камък, но ударът не бил смъртоносен. Изглежда, че бил нанесен преди да са я завлекли в колата. Следваше подробен доклад за уврежданията на очите й. Множество наранявания с остър предмет, може би винт. Нямало признаци за сексуално насилие. В заключението се твърдеше, че е умряла от премръзване.
Разследването бе проведено много старателно. Повече от петстотин разпита на свидетели. Нина Йебсен бе отделила най-адекватните. Родителите, сестрите, приятелите, шофьора на автобуса и пътниците. По думите на една от приятелките й Илва била разказала за странна случка по пътя към клуба. Някой се обърнал към нея на централния площад, за да му дадяла отварачка или тирбушон. Този момент така и не бе изяснен, но Руар си го отбеляза и се върна към описанието на нараняванията на очите. Бил прегледан също така целият списък на съдените за убийство и изнасилване и всичко евентуални извършители били привикани. Двама получили статуса на заподозрени, като дори се канели да разследват единия, но не го направили. Случаят, разбира се, не бе приключен, но вероятността да бъде разрешен някога доближаваше няколко стотни от процента.