Докато Руар четеше, Нина Йебсен седна пред компютъра си и започна бързо да пише нещо. Когато той остави папката обратно на бюрото, тя приключи, затвори файла и се обърна към колегата си. Не бе успяла още да го попита за мнението, когато той каза:
- Нека първо поговорим с родителите й, а след това ще го обсъдим.
Къщата на семейство Рихтер бе във вилната зона на юг от града. Мъжът, отворил вратата и представил се като Рикард Рихтер, бе среден на ръст, с рядка бяла коса, сресана назад. Миришеше на алкохол, забеляза Руар, докато ги водеха с Нина Йебсен в хола.
Анна София Рихтер се появи с каничка и чашки върху табла. Бе стройна и загоряла, а косата й бе боядисана в черно. Жената сервира чевръсто на масата.
Руар се бе подготвил добре. Когато всички седнаха, той каза:
- Извинявам се, че се налага да чоплим стари рани. С удоволствие бихме ви предпазили от повторни преживявания.
Отговори му стопанинът на къщата:
- Струва ми се, че фамилията ви беше Хорват? Та ето какво ще ви кажа, Хорват. Тези рани не са заздравели, ако имате това предвид. Вчера си спомних последния си разговор с нея. Откарах я до града онази вечер, тя се обърна, изгледа ме с нищо несравнима усмивка и ми каза: „Засега. Благодаря!” И повече не видях дъщеря си - той замълча. - Всичко останало се случи във въображението ни - каза той, опитвайки се да се овладее. - Слязохме заедно от автобуса, тръгнахме от кръстовище, където сте завили, и се изкачихме по склона. Представихме си колата, която я е причаквала, защото сме сигурни, че някой би трябвало да я е причаквал, и бяхме в тази кола до мястото, където я намериха.
Руар погледна жена му. Тя седеше и продължаваше да се усмихва кукленски, както от самото начало. От време на време кимваше, когато мъжът й говореше от името на двамата.
- Не преувеличавам, като казвам, че преживяваме товавсекиден. Така че ако сте дошли тук, за да задавате въпроси, това няма да отвори нищо, защото нищо не се е затворило - и Рикард Рихтер замълча отново.
Руар продължи:
- Вие, разбира се, сте наясно, че съм дошъл от Осло не без причина. Рано е обаче да ви давам надежди, че ще получите отговори на измъчващите ви въпроси. Има вероятност случаят да е свързан с друг, по който работим в момента, и искаме да се запознаем със сериозната работа, извършена от колегите ни в Берген във връзка с онова, което се е случило с Илва.
Не искаше да споменава името й, но станалото - станало, и като че ли родителите й не реагираха. Хубавите думи за работата на бергенската полиция също останаха без коментар.
- Ще се наложи да преобърнем всичките камъни. И то не един, а много.
Рикард Рихтер се изкашля и Руар реши, че той не иска повече красиви фрази.
- Става дума за жената, която е намерена убита, нали така? Във фабриката.
Руар издиша бавно:
- Бих искал да говоря свободно и открито с вас, но като се вземе предвид интереса на разследването...
- Тя също ли е премръзнала до смърт? - поинтересува се Анна София Рихтер. Тонът й бе лек и учуден, сякаш бе спряла под дърво по време на разходка и се бе замислила що за птица пее толкова странно на него.
Нина Йебсен, която до този момент седеше мълчаливо, се намеси в разговора:
- Много сме благодарни, че има такива като вас, които са готови да ни помогнат. Както казах вече по телефона, много е важно да не обсъждате с никого това. Дори и със съседите си и приятелите си. Засега никой от журналистите, нито във вестниците, нито в телевизиите, не знае, че отново сме се заели с този случай.
Рикард Рихтер я прекъсна:
- Ако пред вратата ни се появи отново тази глутница, не гарантирам какво ще направя.
Все още стоеше прав до масата с чашка в едната ръка. Другата му ръка бе скрита в джоба му. Руар видя как там тя се свива на юмрук и се разпуска.
- Вече са ви питали за това - каза той, - но искам да ви помоля да си помислите отново. Случвало ли се е някога нещо, предизвикващо недоумението ви, в средите, в които се е движила Илва? - разбра, че въпросът е доста относителен, и повтори: - Може ли да ви помолим да изброите всичко, в което е участвала през последните две години преди фаталната вечер?
Рикард Рихтер изстена, но жена му отговори с все същата кукленска усмивка:
- Напълно е възможно. Запазила съм всичките й дневници от средното училище. Записвала си е много подробно всичко, което е правила. Полицията ги е виждала вече много пъти. Но чак за две години преди това?...
- Състезания по плуване, спортни лагери, пътувания през ваканциите - кимна Руар. - И с вас - също. С други думи казано, работата е огромна.
Докато стояха в антрето и благодаряха за посрещането, Анна София Рихтер се обърна, изчезна в съседната на хола стая и веднага се появи отново.