На прага на банята се сети, че трябва да говори и с един друг човек, освен с детектива. Набра номера на Шърли и зачака. Тя вдигна едва на осмото позвъняване, а в слушалката се долови шум от оживени разговори.
— Джейсън! Кога се върна?
— Току-що влизам.
— Какво има? — разтревожено попита тя, моментално доловила уморената и тревожна нотка в гласа му.
— Голяма беда. Мисля, че не само разбрах какво е било откритието на Хейс, но и по какъв начин е било злоупотребено с него. ГХП е замесена по много по опасен начин, отколкото можеш да си представиш.
— Кажи ми как.
— Не по телефона.
— Тогава ела у дома, веднага. Имам гости, но ще ги разкарам…
— Първо трябва да говоря с Кърън от отдел „Убийства“.
— Разбирам… А свърза ли се с него?
— Беше на някакво местопрестъпление, но очаквам всеки момент да се обади.
— В такъв случай може ли аз да отскоча до теб? Много ми е неспокойно!
— Добре дошла в клуба — изсмя се горчиво Джейсън. — Нямам нищо против да дойдеш, даже е по-добре да присъстваш на това, което ще обсъдя с Кърън.
— Тръгвам веднага.
— О, и още нещо… Имаш ли представа кой е директор на училището Хартфорд в момента?
— Май беше доктор Питърсън — отвърна Шърли. — Утре мога да проверя…
— Това не беше ли лекарят, който вземаше участие в клиничните експерименти на Хейс? — пожела да узнае Джейсън, спомнил си, че именно Питърсън беше разпоредил пълните изследвания на Хейс.
— Мисля, че да — отвърна Шърли. — Важно ли е?
— Не съм сигурен. Но ако ще идваш, побързай. Кърън ще се обади всеки момент.
Остави слушалката и отново се насочи към банята, после изведнъж се сети, че и Керъл може да се окаже в беда. Взе телефона и набра номера и.
— Исках да проверя дали си у дома — каза той в момента, в който момичето се обади. — Ситуацията стана още по-сериозна и искам да те предупредя да не отваряш на никого!
— Сега пък какво има?
— Заговорът около смъртта на Хейс е нещо далеч по-сериозно, отколкото си представях.
— Джейсън, звучиш ми притеснено!
На устните му се появи неволна усмивка. Понякога Керъл се държеше като същински психиатър.
— Не съм притеснен, а уплашен до смърт — призна откровено той. — Всеки момент очаквам да разговарям с детектив от полицията.
— Ще ми кажеш ли най-сетне какво става? — остро попита тя.
— Обещавам, че ще ти кажа скоро — отвърна той и побърза да прекъсне линията. След което най-сетне влезе в банята и завъртя крановете.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Звънецът зажужа и Джейсън изтича да отвори. През матираното стъкло на входната врата се виждаше усмихнатото лице на Шърли. Той и отвори и отстъпи крачка назад, за да се наслади на безупречното и както винаги облекло. Тази вечер беше облякла минипола от черна кожа, над която се спускаше дълъг жакет от червен велур.
— Кърън обади ли се? — попита тя, докато се насочваше към вътрешността на апартамента.
— Още не — отвърна Джейсън и внимателно сложи всички резета на входната врата.
— А сега започвай да докладваш — подхвърли тя и съблече жакета си. Под него се показа мек пуловер от кашмир. Тя седна на ръба на дивана, сключи ръце в скута си и зачака.
— Това, което ще чуеш, няма да ти хареса — предупреди я той, докато се отпускаше до нея.
— Вече направих опит да се подготвя — тръсна глава тя. — Хайде, започвай!
— Първо ще ти дам малко предварителна информация. Ако не разбираш същността на последните изследвания на процеса на стареене, едва ли ще възприемеш много от това, което ще ти кажа…
През последните години учени като Хейс правят огромни усилия да забавят този процес. Основната част от работата им е съсредоточена на клетъчно ниво, като експериментите се проверяват главно върху мишки и плъхове. Мнозинството изследователи стигат до заключението, че стареенето е естествен процес на генетична основа, който се регулира от невроендокринни, имунни и хуморални фактори.
— Вече ме изгуби като слушател — призна Шърли и шеговито вдигна ръце.
— В такъв случай ще ти предложа едно питие — надигна се той.
— Какво?
— Бира, концентрат, каквото пожелаеш…
— Май ще предпочета бира.
Джейсън отиде в кухнята, отвори хладилника и извади две студени кутийки „Купе“.
— Всички доктори сте един дол дренки! — оплака се Шърли, след като отпи една глътка. — Винаги правите нещата максимално сложни.
— В случая наистина са сложни — отвърна Джейсън и се върна на мястото си. — Молекулярната генетика се докосва до основите на самия живот. Изследователската дейност в тази област е доста рядка, при това не само поради опасността да бъдат създадени нови и смъртоносни вируси и бактерии. Плашещо е да си играеш с живота и смъртта и всеки от тези учени го знае. Трагедията на Хейс не се съдържа във факта, че се е провалил, а обратно — във факта, че е успял.