Оказа се, че отдолу се намира електрическото табло на цялата къща. Джейсън бръкна вътре като се молеше на Бога да не докосне някоя оголена жица. Но пръстите му напипаха дълъг ред прекъсвачи, разположени непосредствено под бушоните.
През следващите пет минути размишляваше как да се възползва от откритието си. Слезе от масата, отвори вратичката на шкафа до нея и започна да вади съдържанието му — главно кутии с боя или някакви други химикали. Разпредели ги из съседните чекмеджета, извади парчето шперплат, което разделяше шкафа на две и за щастие не беше заковано, след което се напъха вътре. Оказа се, че пространството е напълно достатъчно. Излезе, покатери се отново на масата и започна да натиска прекъсвачите един по един. След като приключи, старателно върна кръглото капаче на мястото му, мушна се в шкафа и дръпна вратичката. Отправи една безмълвна молитва към Бога и зачака. Ако горе си бяха легнали, прекъсването на електрическото захранване със сигурност нямаше да ги впечатли. След приблизително пет минути дочу отварянето на някаква врата. Разнесоха се гласове, а в процепа на вратичката се появи колеблива светлина. В ключалката беше превъртян ключ, вратата рязко се отвори. Притиснал очи до цепнатината, Джейсън успя да различи две фигури. Едната държеше фенерче и насочваше лъча към всички ъгли на помещението.
— Крие се — изръмжа Хуан.
— Виждам, не е нужно да ми го казваш! — сопнато отвърна Шърли.
— Къде са ти бушоните? Лъчът на фенерчето се насочи към стената над тезгяха.
— Ти стой тук! — заповяда Хуан и пристъпи навътре в помещението, заставайки между Джейсън и светлината на фенерчето, която явно остана в ръцете на Шърли. Беше ясно, че ръцете на латиноамериканеца са заети с нещо друго — най-вероятно огнестрелно оръжие.
Джейсън се притисна към задната стена на шкафа и вдигна краката си. В момента, в който до слуха му достигна прещракването на предпазителите, той изрита вратичката с цялата сила на тренираните си крака. Хуан Диас се оказа абсолютно неподготвен за нападението. Вратичката го улучи в долната част на корема, той ахна от болка и залитна назад към стаята-дрешник.
Без да губи нито секунда, Джейсън изпълзя навън, изправи се и хукна към вратата. Успя да я хване миг преди Шърли да я затръшне под носа му. Удари се в нея с пълна сила, после и двамата се строполиха на пода. Шърли нададе вик на болка, тъй като удари главата си в бетона. Фенерчето излетя от ръката и.
Джейсън се изправи на крака и хукна по коридора в посока на стълбите. Слава Богу, че осветлението в тази част на подземието вече работеше. Сграбчи перилата, използвайки ги като катапулт за преодоляване на първите стъпала. В същия миг до слуха му достигна глухо пропукване. Остра болка прониза дясното му бедро, кракът му се подгъна. Но тялото му продължи нагоре, подчинявайки се на силата на инерцията. Почти беше стигнал до входното антре, не можеше да се предаде!
Влачейки крака си, той се насочи към входната врата. Дочу как някой започна да се изкачва по стълбите зад гърба му.
Резето прещрака и той се озова навън, в тъмната и мразовита ноемврийска нощ. Даваше си сметка, че е ранен, усещаше как кръвта се стича по крачола и пълни обувката му.
Хуан го настигна някъде в средата на алеята и го повали със силен удар, нанесен с дръжката на пистолета. Той простена и понечи да се надигне на колене, но ритникът на кубинеца го обърна по гръб върху чакъла. В следващия миг дулото на пистолета се насочи право в челото му.
После и двамата попаднаха в кръг ослепителна светлина. Продължавайки да държи пистолета си насочен към Джейсън, Хуан сложи ръка над очите си, за да се предпази от мощните автомобилни фарове. Секунда по-късно се разнесе шум от затръшване на врати, последван от недвусмисленото прещракване на заредено оръжие. Хуан отстъпи няколко крачки назад, в очите му се появи изражението на хванато в капан животно.
— Не мърдай, Диас! — извика непознат за Джейсън глас, натежал от южнобостънски акцент. — Не върши глупости! Не желаем проблеми нито с теб, нито с Маями. Свали оръжието, качвай се в колата си и изчезвай! Ще го направиш ли?
Хуан кимна. Лявата му длан продължаваше да засенчва очите.
— Тогава действай! — заповяда гласът.
Хуан направи две-три несигурни стъпки назад, после се обърна и хукна към колата си. Моторът запали още от първия път, гумите изсвистяха и миг по-късно убиецът изчезна.
Джейсън бавно се претърколи по корем. В момента, в който Хуан избяга, Керъл Донър изскочи от светлината на фаровете и се втурна към него.
— Господи, ти си ранен!