— Той не ви ли се доверяваше?
— Напоследък престана, защото рядко се виждахме.
— Но нали живеехте заедно? Или вестниците лъжат?
— Да, живеехме заедно — призна с въздишка Керъл — Но в края повече като съквартиранти… Връзката ни се разпадна. Той много се промени. Не само във физическо отношение, но и психически. Затвори се в себе си, започна да го обзема параноя. Постоянно повтаряше, че трябва да говори с вас и аз го насърчих да го направи…
— Значи нямате представа за какво откритие става въпрос? — настоя Джейсън.
— Съжалявам — въздъхна Керъл и разпери ръце. — Помня само една негова реплика — че откритието се оказало ирония на съдбата. Стори ми се доста странен начин за дефиниране на успеха…
— Същото го каза и на мен.
— Значи поне е бил последователен. Другият му коментар беше, че ако всичко се развива добре, аз ще го оценя по достойнство, тъй като съм красива… Това бяха точните му думи.
— И не ги изтълкува по-подробно?
— Това беше всичко, което каза.
Джейсън отпи глътка капучино и се втренчи в лицето на младата жена. По какъв начин едно иронично откритие би могло да е свързано с нейната красота? Съзнанието му направи опит да свърже това изявление с предположението му, че откритието на Хейс има нещо общо с лечението на рака. Не се получи. Керъл допи чая си и стана.
— Радвам се, че се запознахме — рече тя и протегна ръка.
Джейсън също стана, като замалко не събори стола си. Не беше доволен от внезапното и тръгване.
— Не искам да бъда груба, но имам една среща — обясни тя. — Надявам се да разрешите тази загадка. Алвин работеше много. Би било трагедия, ако е направил важно откритие и то остане неизвестно…
— Същото мисля и аз — кимна Джейсън, отчаяно търсейки начин да я задържи още мъничко. — Може ли да ви видя пак? Има толкова много неща, които бих искал да обсъдя с вас!
— Нямам нищо против, но съм доста заета. Кога мислите да го направим?
— Ами утре да речем — подхвърли с надежда Джейсън. — Да си направим една късна неделна закуска.
— Но наистина трябва да бъде късна — предупреди го тя. — Аз работя нощем, а съботната вечер винаги е най-тежката…
Това Джейсън можеше да си го представи.
— Моля ви — промълви той. — Може би ще стигнем до важни неща…
— Добре — кимна Керъл. — Да го направим в два следобед. Къде?
— Какво ще кажете за Хемпшър Хаус?
— Добре — съгласи се младата жена, вдигна чадъра си и започна да събира пакетите с покупки. После го дари с лека усмивка, обърна се и излезе.
Керъл хвърли поглед на часовника си и ускори крачка. Импровизираната среща с Джейсън не беше предвидена в прекалено запълнената и програма, а тя не искаше да закъснява за срещата с научния си ръководител. Голяма част от предишната вечер и днешната сутрин беше прекарала над третата глава от своята докторска дисертация, а сега изгаряше от нетърпение да чуе мнението на професора. Взе ескалатора и се спусна на нивото на улицата, мислейки за разговора си с доктор Хауърд.
За нея беше изненада да се запознае с един човек, за когото беше слушала много. Алвин и беше разказал как след загубата на съпругата си Джейсън беше решил да смени обстановката и да се отдаде изцяло на работата. Историята и се стори много интересна, тъй като част от темата на дисертацията и засягаше психологията на мъката. Случаят с доктор Джейсън Хауърд и се стори идеален за изследване.
Портиерът на хотел „Уестън“ рязко наду свирката си. Звукът беше толкова пронизителен, че Керъл неволно се намръщи. Таксито се закова пред нея в момента, в който си призна, че интересът и към доктор Джейсън Хауърд не е само професионален. Като мъж той беше много привлекателен — нещо, което по странен начин се усилваше от демонстрацията на уязвимост. В негова полза беше дори очевидната непохватност при общуването…
— Площад Харвард — каза на шофьора тя и внезапно усети, че очаква с нетърпение късната неделна закуска.
Седнал пред отдавна изстиналото си кафе, Джейсън беше принуден да си признае, че е напълно покорен от чара и интелигентността на младата жена. Очакваше да се сблъска с обикновено градско момиче, предпочело парите и наркотиците пред образованието, но се беше оказал лице в лице с една зряла и интелигентна жена, способна да води всякакъв разговор. Жалко, че личност с нейните качества е принудена да живее в суровия свят на нощта, който се подчинява на свои собствени закони.
Сепна се от настоятелното жужене на пейджъра си. Протегна ръка да го изключи и се взря в екранчето. Върху него мигаше думата „спешно“, редуваща се с телефонен номер, който му беше абсолютно непознат. След като му поиска лекарската карта, управителят на „О Бон Пен“ му позволи да използва телефона на касата.