Взе един молив и започна да изважда на отделен лист номерата на отделенията, в които бяха станали смъртните случаи. Остана смаян от големия им брой. Грабна слушалката, набра централата на ГХП и помоли да го свържат с главната архива. Когато отсреща се обади дежурната през нощта, той и продиктува списъка и попита дали могат да извадят картоните на външните пациенти и да му ги приготвят за сутринта. Никакъв проблем, увери го момичето.
Пъхна разпечатката обратно в куфарчето и се вдигна на пръсти, за да свали от най-горния рафт на библиотеката една дебела тухла, носеща заглавието Учебник по ендокринология от професор-доктор Уилямс. Прелисти го, за да открие разделите, в които се засягаше темата за хормона на растежа. Оказа се, че и това е тема, при която четенето по-скоро го обърква, отколкото да му помага. Хормонът на растежа и връзките му със съзряването на организма, най-вече в сексуално отношение, бяха една изключително обширна и сложна тема. И както при повечето сложни теми, реакцията му беше категорична: притиснал тежкия учебник към стомаха си, той потъна в дълбок сън.
Събуди го телефонът. Звънът беше толкова рязък, че дебелата тухла подскочи от корема му и шумно се приземи на пода. Грабна слушалката, автоматично настроил се за лоши новини от болницата. Изтече цяла секунда преди да си даде сметка, че насреща е Керъл Донър. Очите му механично се извиха към будилника на нощното шкафче. Беше три без десет.
— Надявам се, че не спите — рече Керъл.
— Не, разбира се — бодро излъга Джейсън и с изненада установи, че краката му върху бюрото са напълно вдървени. — Чаках да се обадите. Къде сте?
— У дома.
— Може ли да дойда за пакета?
— Той не е тук — отвърна Керъл. — За всеки случай го оставих у една моя приятелка, с която работим заедно. Казва се Мелъди Андрюз, живее в Бийкън Хил, на Ривиър стрийт 69… — След кратка пауза момичето продиктува и телефонния номер на колежката си. — Тя очаква да и се обадим веднага, след като се прибере. Вие ще ми кажете мнението си за книжата, като за всеки случай си запишете и моя телефон.
— Благодаря — кратко отговори Джейсън, зает да записва информацията. С изненада установи, че е дълбоко разочарован от перспективата да не я види.
— Пазете се — каза Керъл и прекъсна връзката.
Джейсън остана зад бюрото, все още наполовина заспал. Когато най-сетне се разсъни си даде сметка, че не и каза за смъртта на Хелене. Ето един добър повод да я потърся, рече си той, докато набираше телефона на приятелката и.
Мелъди Андрюз говореше с твърд южно-бостънски акцент. Потвърди, че пакетът е у нея и го покани да мине да го вземе, когато му е удобно. До половин час със сигурност нямало да си легне.
Джейсън навлече някакъв пуловер и бързо се спусна по стълбите. Тръгна надолу по Пинкни стрийт, прекоси Уест Сидар и пое нагоре по Ривиър. Къщата на Мелъди се оказа от лявата страна. Натисна звънеца и тя му отвори с ролки в косата. Джейсън зяпна от изненада, тъй като мислеше, че подобни неща отдавна са минали в историята. Лицето на младата жена беше потъмняло от умора.
Джейсън и се представи, а тя само кимна и му подаде пакет, опакован в кафява амбалажна хартия и стегнат с парче здрав канап. Тежеше най-малко пет кила. Джейсън и благодари, а тя промърмори едно „за нищо“ и побърза да затвори вратата.
Той се върна в апартамента и побърза да смъкне пуловера. Намери някаква ножица и сряза канапа, а самия пакет понесе към бюрото си в съседната стая. Съдържанието му се побираше в две папки с твърди корици, запълнени до отказ с ръчно написани инструкции, диаграми и експериментални данни. Едната от папките имаше фирмено лого на корицата: Собственост на Джийн Инк., а на другата пишеше само тетрадки. Имаше още и един голям плик от кафява хартия, който съдържаше кореспонденция.
Първите писма, които Джейсън разгъна, бяха от „Джийн Инк.“. И съдържаха ултиматуми към Хейс да спазва условията на договора, който е подписал. Според тези условия той трябвало да върне един сома-томедин-протокол и щама от рекомбинирани бактерии Е.Коли, които били взети от тяхната лаборатория. Джейсън продължи да чете. Постепенно му стана ясно, че Хейс е имал доста различно мнение по въпроса за собствеността на споменатите щам и протоколни процедури, тъй като е имал намерението да ги патентова. Откри няколко писма от юрист на име Самюел Суорц, като половината от тях третираха проблема за приложението на патентното право за производство на Е.Коли, а останалите се отнасяха до откриването на нова компания. По всичко личеше, че Алвин Хейс е притежавал петдесет и един процента от акциите на тази компания, а останалите четиридесет и девет са били собственост на децата му и самия Самюел Суорц.