Така изтече цяла вечност, след което водата изведнъж се укроти. Те продължаваха да се въртят надолу по течението, но вече без резките и опасни подскоци, породени от съприкосновението със скалите. Джейсън предпазливо вдигна глава. Коритото на реката беше все така тясно, от двете им страни прелитаха високи скали. По всичко личеше, че премеждията им далеч не са свършили.
Това се потвърди още в следващата секунда. Дъното на лодката рязко се повдигна нагоре, разнесе се глух тътен и въртеливото движение започна с нова сила. Пръстите на ръцете започнаха да го болят от продължителните мускулни усилия, комбинирани с вледеняващия студ. Вкопчи се във въжетата с всичката сила, която му беше останала, опитвайки се да стегне и примката на краката си, с която държеше Керъл. Болката стана толкова силна, че за момент му се стори невъзможно да издържи.
После кошмарът свърши — толкова внезапно, колкото беше започнал, Продължавайки да се върти около оста си, лодката се изстреля в далеч по-спокойни води. Оглушителният грохот на бързея остана зад гърба им, бреговете рязко се раздалечиха и позволиха на звездното небе да надникне над главите им. Вътрешността на лодката беше пълна над половината с ледена вода, но Джейсън изведнъж осъзна, че извънбордовият двигател продължава да си потраква на малки обороти, сякаш нищо не се беше случило.
С треперещи ръце изправи лодката, главозамайващото въртене най-сетне престана. Пръстите му напипаха някакъв бутон в нишата от вътрешната страна на гумения борд, поколебаха се за миг, после го натиснаха. След една безкрайно дълга минута водата във вътрешността започна да намалява и от гърдите му излетя въздишка на облекчение.
Очите му продължаваха да опипват тъмните силуети на дърветата покрай брега. Пред тях реката правеше плавен завой наляво, след който най-накрая се появиха светлини. Той натисна руля и се насочи към брега.
Пред очите им се разкриха няколко добре осветени сгради, пристани и десетина гумени лодки, подобни на тяхната. Джейсън продължаваше да се опасява, че убиецът се е придвижил надолу по течението и ги дебне, но те просто нямаха друг избор, освен да слязат на брега. Насочи лодката към втория кей и изключи мотора.
— Наистина умееш да забавляваш дамите си — промърмори с тракащи от студ зъби Керъл.
— Радвам се, че оценяваш усилията ми в тази насока — ухили се невесело той.
— Стига шегички, Джейсън — сряза го тя. — Искам да знам какво, по дяволите, става!
Джейсън вдървено се изправи и ръцете му се вкопчиха в дебелата греда на кея. Помогна на Керъл да стъпи на дъските, последва я и се наведе да привърже лодката към пристана. От близката постройка се носеше звучна кънтри-музика.
— Трябва да е някакво заведение — промърмори Джейсън и се обърна да я хване за ръката. — Първата ни работа е да се подсушим, ако не искаме да пипнем пневмония…
Насочиха се към заведението, крачейки предпазливо по покритата с чакъл пътека. Но вместо да влязат, той я дръпна към паркинга и внимателно огледа подредените там коли.
— Сега пък какво правиш? — раздразнено го изгледа Керъл.
— Гледам дали някой не си е забравил ключовете — обясни той. — Трябва ни кола, при това веднага!
— Не мога да повярвам! — простена тя и отчаяно вдигна ръце. — Нали трябваше да се стоплим? Не знам какво ще решиш ти, но аз със сигурност влизам в този ресторант! Обърна се и без да чака отговор тръгна към входа на заведението. С един скок Джейсън я настигна и я сграбчи за раменете.
— Страх ме е, че отново ще попаднем на онзи, който стреля по нас — задъхано обясни той.
— Ще извикаме полиция — тръсна глава тя, изтръгна се от хватката му и натисна бравата.