Мъри седна и кръстоса дългите си крака:
— И тук ли работите? — кимна той по посока на бюрото.
Тиър тръсна глава и се усмихна едва-едва. Той автоматично събра листовете на купчинка и я обърна с изписаното надолу.
През месеците, откакто се бе върнал към Дорлис със стотина психолози — повече или по-малко известни, — той се бе почувствал отстранен от центъра на събитията. За него там вече там нямаше място. Освен да отговаря на въпросите за света на роботите, които бе виждал единствено той, албиносът вече не играеше никаква роля. И въпреки това усещаше, че всички искат той да си тръгне.
Имаше право да се възмущава, но нали винаги ставаше така.
— Моля? — той изпусна следващата фраза на Мъри.
— Казвам, че е чудно защо не са ви включили в екипа — повтори секретарят.
— Да — разведри се Тиър. — Но нещата се изплъзнаха от ръцете ми. Не зависят от мен.
— Макар че бяхте в света на роботите.
— Сгреших, казват ми го. Можех да проваля всичко.
— Те се дразнят, защото сте се сдобили с информация от извора, а те не са. Не се оставяйте чудатите им титли да ви объркват, да ви внушават, че сте никой. Един здравомислещ лаик е за предпочитане пред учения слепец. Вие и аз… аз също съм лаик, както знаете… трябва да защитаваме правата си. Моля, вземете си цигара.
— Аз не пу… Ще си взема една, благодаря — албиносът бе поласкан от вниманието на високия гост. Затова обърна отново книжата си в нормално положение и запали цигарата си смело, но неуверено.
— Двайсет и пет години — започна тихо Тиър, но се задави от кашлица.
— Бихте ли ми отговорили на няколко въпроса за този свят?
— Да. Мен само за него ме питат. Но по-добре да бяхте ги попитали тях. Сигурно вече всичко са проучили — издуха той дима далеч от себе си.
— Честно казано, още не са започнали даже. А аз искам чистата информация без гарнитура от психологически тълкувания. Преди всичко какви хора… или неща… са тези роботи? Вие нямате техни фотографии, така ли?
— Ами не. Не ми се искаше да ги снимам. Но те не са предмети. Те са хора!
— Не са ли машини? А изглеждат ли като… хора?
— Да… почти. Поне външно. Аз донесох някои изследвания на клетъчната им структура. Данните са у Бордовия Магистър. Отвътре те са различни, както знаете, много са опростени. Но вие няма как да го знаете. Интересни са… и са приятни.
— По-опростени ли са от другите форми на живот на планетата?
— О, не. Планетата е много примитивна. И… и — пристъпите от кашлица не му позволяваха да продължи. Тиър загаси неумело цигарата. — Те са изградени от протоплазма. Не вярвам да имат и най-малка представа, че са роботи.
— Не. Сигурно е така. Ами имат ли развита наука?
— Не зная. Нямах възможност да разбера. Всичко беше толкова различно. Според мен само специалист ще разбере.
— Имат ли машини?
— Ами да! — учуди се албиносът на въпроса. — Много машини и от всякакви видове.
— Големи градове?
— Да!
— И вие ги харесвате? Защо? — заместник-министърът отвори широко очи.
— Не знам. Просто са добронамерени. Разбирахме се. Изобщо не ме притесняваха. Няма нищо определено, което да изтъкна. Може би защото ми беше трудно да се върна в къщи, а те не са с толкова тежки характери като хората.
— По-приятелски настроени ли са?
— Н-не. Не мога да кажа така. Те не ме приеха изцяло. Аз бях чужденец, не знаех езика им в началото… такива работи. Но… — той изведнъж вдигна глава и лицето му засия, — аз ги разбирах по-добре. По-добре вниквах в техните мисли. Аз… Но не зная защо.
— Хм. Ами… още една цигара? Не? Добре ще е сега да се тръшна на възглавницата. Късно стана. Какво ще кажете утре да поиграем голф, само двамата? Изкарах един кратък курс. Ще ми е от полза. Хайде да излезем. Упражнението ще раздвижи кръвта ви — засмя се секретарят и излезе.
На път към стаята си той промърмори под нос:
— Прилича ми на смъртна присъда… — и си засвирка умислен.
На следващия ден, когато се изправи срещу Бордовия Магистър, Мъри повтори мислено фразата си. Този път не седна.
— Пак ли? — запита уморено Бордовият Магистър.
— Пак! Но този път съвсем по същество. Възможно е да ми се наложи да поема управлението на вашата експедиция.
— Какво?! Невъзможно, сър! Няма да слушам такива приказки.
— Ето правомощията ми — Уини Мъри представи металния си цилиндър, който се отвори при едно натискане с палец. — Имам пълната власт и свобода на действията си. Подписано е, както виждате, от председателя на Конгреса на Федерацията.
— Значи така… Но защо? — възрастният мъж с усилие успокояваше дишането си. — Малка своеволна тирания. И какъв е смисълът?