— Чудесен е, сър. Ние всичките имаме различни гледни точки за тази експедиция. Министерството на науката и технологиите разглежда света на роботите не откъм научната сензация, а съгласно това дали могат да нарушат мира във Федерацията. Не вярвам някога да сте се замисляли каква опасност крие този свят на роботите.
— Според мен никаква. Той е напълно изолиран и безвреден.
— Как бихте могли да знаете?
— Съдя по експеримента — извика Бордовият Магистър гневно. — Той е замислен като затворена система. Ето ги — колкото може по-далеч от търговските маршрути, в район, който е съвсем слабо заселен. Идеята е роботите да се развиват свободно без нашата намеса, без да се намесваме в процеса на създаването им.
— Тук не съм съгласен с вас — усмихна се Мъри. — Вижте, вашата беда е в това, че сте теоретик. Виждате нещата такива, каквито би трябвало да са. А аз съм практик човек и виждам нещата такива, каквито са. Нито един експеримент не може да бъде оставен на самотек: необходимо е да има поне наблюдател, който да следи процеса и да го направлява, ако обстоятелствата го изискват.
— Е, какво тогава? — в гласа на учения прозвуча упорство.
— Ами наблюдателите в този експеримент, психолозите от Дорлис, са си отишли с Първата Федерация. Така в продължение на петнайсет хиляди години експериментът е протичал на воля. Малките грешки, натрупани с времето, са станали големи и са позволили чуждо вмешателство, което е предизвикало и други грешки. Геометрична прогресия. И не е имало кой да я спре.
— Чисто предположение.
— Може би. Но вие се интересувате само от света на роботите. А аз трябва да мисля за цялата Федерация.
— И каква опасност могат да представляват роботите за Федерацията? Аз пък не зная какво целите вие на Арктур, човече.
— Ще ви го кажа простичко — въздъхна Мъри. — Но не ме укорявайте, ако ви прозвучи твърде мелодраматично. Във Федерацията не е имало никакви вътрешни войни от векове насам. Какво ще стане, ако установим контакт с тези роботи?
— Да не би да се опасявате от един нов свят?
— Възможно е. Каква е тяхната наука? Роботите понякога правят странни неща.
— Каква наука биха могли да имат те? Те не са метало-електронни супермени. Те са слаби същества от протоплазма, бледа имитация на сегашното човечество. Имат позитронен мозък, който е пригоден да работи в условията на по-опростени психологически закони. Ако думата „робот“ ви плаши…
— Не, не ме плаши. Но аз разговарях с Риър Реало. Той е единственият, който ги е виждал, както знаете.
Бордовият Магистър изруга тихо, без да се притеснява. Значи позволиха на един слабоумен лаик да надрънка какво ли не и да развали всичко.
— Ние имаме всичките материали на Реало. Оценяваме ги по достойнство. Уверявам ви, че в тях не става дума за никаква опасност. Експериментът е изцяло академичен. Не бих загубил и два дена с него, ако не обещаваше големи възможности. Идеята е била да се изгради позитронен мозък, който да съдържа модификации на една или две фундаментални аксиоми. Не сме стигнали до детайлите, но те са незначителни. Това е първият експеримент от този вид и дори великите психолози на онези времена са действали стъпка по стъпка. Дори и на великите митични психолози от онова време им се е налагало да действат постепенно, напредвали са стъпало по стъпало. Тези роботи не са нито суперхора, нито зверове, казвам ви. Уверявам ви… като психолог.
— Съжалявам! Аз също съм психолог. С по-голям уклон към практиката, страхувам се. Това е всичко. Но дори и да става дума за малки модификации, да вземем войнствения дух като общо понятие. Това не е научен термин, но сега нямам време да излагам нещата по научному. Знаете какво имам предвид. Ние, хората, някога сме били войнствени. Но тази черта се е загубила. Една стабилна политическа и икономическа система не предразполага хората към пилеене на сили за свади. Това не е фактор за оцеляване. Но да предположим, че роботите са войнствено настроени. Да допуснем, че в резултат на грешка по времето, когато не са били наблюдавани, те са станали далеч по-войнствени, отколкото създателите на експеримента са предполагали. С такива творения никак няма да ни е лесно. И накрая да допуснем, че всичките звезди в Галактиката станат нови в едно и също време. Хайде наистина да започнем да се тревожим.
— Има и още нещо — Мъри не се впечатли от сарказма на учения си колега. — Тиър Реало е харесал тези роботи. Харесал ги е повече от истинските хора. Там се е почувствал много добре, а ние знаем какъв саможивец е той в своя свят.
— И какво от това? — запита Бордовият Магистър.