— За твое сведение, никога не съм ти била предана — отвърнах, тръгвайки към стъклото. Деляха ни едва няколко крачки, но поне засега се чувствах недосегаема. Най-сетне се престрашавах да му кажа всичко, което исках. — Но вероятно нямаше да участвам в нападение срещу теб, ако ни беше оставил на мира, както ти казах. Но когато нарани Акос, за да ми наложиш волята си… е. Нямаше как да го преглътна.
— Ти си глупачка.
— Далеч не съм толкова глупава, колкото си въобразяваш.
— Да, определено го доказа. — Той се засмя, обгръщайки затвора около нас с широк жест на ръката си. — Това очевидно е дело на блестящия ти ум.
Той отново се облегна на стъклената преграда помежду ни и се прегърби, за да е по-близо до лицето ми. Дъхът му замъгли стъклото.
— Знаеше ли — продължи после, — че възлюбеният ти Кересет познава тувхийския канцлер?
Прониза ме болезнен страх. Знаех. Акос ми разказа за Ориев Бенесит, когато гледахме видеоматериала от възкачването ѝ на власт. Ризек не подозираше, разбира се, но и нямаше да повдигне темата, ако ренегатите бяха измъкнали Акос от имението Ноавек. Какво ли му се е случило? Къде го държеше?
— Не — отговорих с пресъхнало гърло.
— Е, голямо неудобство е, че сестрите Бенесит са близначки. Не знам коя да нападна най-напред, а виденията на Айджа ясно показаха, че трябва да ги убия в определен ред, за да постигна желания ефект — обясни с усмивка Ризек. — От тях узнах, че Акос може да ми даде информацията, от която се нуждая, за да постигна целта си.
— Значи още не си отнел дарбата на потока на Айджа — отбелязах с надеждата да спечеля малко време.
Не знаех за какво ми е време, а само че ми трябваше — колкото може повече, преди да узная съдбата на Акос и ренегатите.
— И това ще се случи съвсем скоро — отвърна с усмивка Ризек. — Действам внимателно, за разлика от теб.
Е, не можех да споря.
— Защо кръвта ми не успя да отвори генната ключалка? — попитах вместо това.
Ризек просто продължи да се усмихва.
Накрая отбеляза:
— Трябваше да ти го спомена по-рано, но спипахме едно от приятелчетата ти ренегати. Toc. След малко убеждаване ни сподели, че участваш в опит за покушение срещу мен. Вече не е сред живите. Май се поувлякох.
Усмивката на Ризек се разшири още повече, но погледът му беше някак размит, сякаш е злоупотребил с тихоцвет. Колкото и да се преструваше на безчувствен, знаех какво се е случило всъщност. Убил е Toc, защото е вярвал, че трябва да направи точно това, но не е могъл да понесе смъртта му. И след това е взел тихоцвет, за да се успокои.
— Какво — подхванах с равен тон, останала без дъх — си сторил на Акос?
— Май не се разкайваш — продължи Ризек, сякаш не съм го попитала нищо. — Ако беше помолила за прошка, вероятно щях да проявя милост към теб. Или към него, ако предпочетеш. Но ето че не стана така.
Вратата в дъното на коридора се отвори и брат ми изпъна гръб. Вас влезе с маршова стъпка и насинена от лакътя ми буза. Следваше го Айджа, който влачеше прегърбен мъж до себе си. Веднага разпознах провесената глава, високото, стройно тяло, препъващо се до него. Айджа пусна Акос на пода и той се свлече като труп, плюейки кръв.
Стори ми се, че мярнах искрица състрадание в очите на Айджа, когато погледна към брат си, но само след миг то изчезна.
— Ризек — извиках трескаво, отчаяно. — Ризек, той няма нищо общо. Моля те, не го замесвай в това… той не знаеше, нищо не знаеше…
Ризек се изсмя.
— Наясно съм, че не е знаел за ренегатите, Сайра. Нали вече говорихме по въпроса. Интересува ме какво знае за канцлера.
Свлякох се на колене, долепила длани до стъклото. Ризек приклекна пред мен.
— Ето затова трябва да избягваш да се обвързваш. Мога да използвам теб, за да изтръгна информация за канцлера, и него, за да ми разкажеш за ренегатите. Логично и елементарно, нали?
Отстъпих назад, тялото ми пулсираше в тон със сърцето ми, докато не долепих гръб в далечната стена. Не можех да избягам, но и нямах намерение да ги улеснявам.
— Изведете я — нареди Ризек, въвеждайки кода, за да отвори вратата на килията. — Да проверим дали Кересет е достатъчно изнемощял, за да се получи номерът.
Веднага щом Вас влезе в килията, се отблъснах от стената и забих рамо в стомаха му, поваляйки го по гръб на земята. Той ме сграбчи за раменете, но ръцете ми бяха достатъчно свободни да издера лицето му до кръв, точно под окото. Ризек влезе в килията и ме удари в челюстта. Паднах настрани със замаян поглед.