— Миналата година го видях до Ризек в един пиратски видеоматериал от Шотет. — Тя се умълча, сякаш му даваше възможност да каже нещо, но Акос не знаеше какво. — А ти стоеше до Сайра — добави тя и пак направи пауза.
Гърлото му беше сухо като пепел.
— Гледала ли си новинарската емисия скоро?
— Не. Достъпът е труден. Защо?
Трябваше да разбере дали Сайра е невредима. Имаше нужда да разбере, както сухата почва се нуждае от вода и попива жадно всяка намерена капка. Но тъй като се намира в Тувхе, не във всеки дом екраните предаваха новини за Шотет и нямаше как да научи дали е жива, докато не се върне там.
А щеше да се върне на всяка цена, дори не се замисли за това. Щеше да помогне на Сайра. Щеше да довлече Айджа у дома, дори и да се наложи първо да го упои. Чакаше го още работа.
— Затова Исае, тоест канцлерът, те държи закопчан за леглото — продължи Киси. — Ако просто обясниш защо си бил с нея…
— Няма да обяснявам нищо. — Тя се смая от гнева в гласа му, колкото той самият. — Останах жив и вече съм този човек. Каквото и да ви кажа, няма да промени заключенията, които вече сте си направили за мен.
Пак беше на четиринайсет и избухлив. Завръщането у дома беше като пътуване назад във времето.
— Не съм си правила никакви заключения. — Тя сведе поглед. Просто исках да те предупредя. Канцлерът иска да се увери, че не си… ами, предател.
Ръцете му потрепериха.
— Да се „увери“? Какво значи това?
Сестра му се канеше да отговори, когато вратата на болничната стая се отвори. Първо влезе тувхийски войник по вътрешна униформа — тъмночервени панталони и тъмносива куртка. Той отстъпи встрани, за да направи път на близначката на Ори.
Акос веднага позна, че не е Ори, макар и очите ѝ да бяха същите, а останалата част от тялото — покрита с плат: рокля с качулка и тесни ръкави, закопчана от кръста до шията. Роклята беше толкова дълга, че ръбът ѝ стигаше чак до носовете на обувките ѝ, чиято черна кожа беше излъскана до съвършенство, а подметките им шляпаха шумно по плочките. Тя застана в долния край на леглото му и го погледна със скръстени ръце. Имаше чисти нокти. И черна очна линия, която следваше идеално пътя на миглите ѝ. Воал покриваше останалата част от лицето ѝ, от носа до долната челюст.
Исае Бенесит. Канцлерът на Тувхе.
Хесанските обноски на Акос не го бяха подготвили за срещи на толкова високо равнище. Въпреки това съумя да каже:
— Канцлер Бенесит.
— Значи спокойно ме различаваш от сестра ми — отбеляза тя.
Имаше странен акцент като от галактическата периферия, а не изискан като от планетите край Щабквартирата на Съвета, както очакваше.
— Обувките ви издават — обясни той, смущението го караше да е откровен. — Никое момиче от Хеса не би носило такива.
Ори, която беше влязла след нея, се засмя. Като ги виждаше една до друга, разликата помежду им му се струваше още по-отчетлива. Ори стоеше прегърбена и вечно наклонена на една страна, а лицето ѝ издаваше всяка нейна емоция. Исае беше изсечена от камък.
— Мога ли да попитам, Ори — обади се отново канцлерът, — защо наруши едно от нивата на сигурност, разкривайки лицето си толкова рано?
— Той ми е като брат — заяви категорично Ори. — Няма да крия лицето си от него.
— Какъв е смисълът? — попита той. — Нали сте близначки. Знам как изглеждате и двете.
В отговор Исае хвана ъгълчето на воала си с два чисти нокътя. Когато финият плат падна, Акос я зяпна втренчено.
Лицето на Исае беше насечено от два белега, единият тръгваше от веждата ѝ и минаваше по челото ѝ, другият свързваше долната челюст с носа ѝ. Бяха същите като неговия и на Калмев, направени от остриета на ножове на потока — рядко явление, тъй като самата сила на потока обикновено поразяваше достатъчно. Шотетско оръжие вероятно.
Това обясняваше защо двете с Ори криеха лицата си. Тъй като бяха близначки, на хората им беше трудно да различат канцлера. Но с открити лица… ставаше повече от ясно.
— Да не си губим времето с любезности — каза Исае с още по-остър тон, ако изобщо беше възможно. — Предполагам сестра ти се канеше да ти разкрие каква е моята дарба на потока.
— Така е — потвърди Киси. — Исае, тоест Нейно Височество, може да извика спомените ти само с допир. По този начин проверява показанията на недостатъчно доверени хора.
Акос имаше много спомени, които не искаше да си припомня. Лицето на Сайра с обгърнати от тъмни жилки скули изплува в съзнанието му. Той се почеса по тила и извърна очи от Киси.
— Няма да се получи — обяви. — Дарбите на потока не ми влияят.
— Така ли? — отвърна Исае.