— Да. Но не пречи да опитате.
Исае го доближи с пляскащи по пода обувки. Спря от лявата му страна срещу Киси. Отблизо се виждаха нащърбените ръбове на белезите ѝ. По негова преценка бяха само от няколко сезона. Още тъмнееха.
Той докосна закачената му с белезници ръка точно на мястото, където металът допираше кожата на китката му.
— Прав си — съгласи се накрая. — Не виждам и не усещам нещо.
— Май ще трябва просто да ми се доверите — отбеляза той малко сепнато.
— Ще видим — отвърна Исае и се върна на предишното си място. — Случайно Ризек Ноавек или някой от приближените му да те е разпитвал за мен? — поинтересува се тя. — Знаем, че си имал информация, тъй като си видял Ори в деня, когато обявиха ориста на всички.
— Видял си я? — попита Киси задъхано.
— Да. — Гласът му трепереше леко. — И да, Ризек ме разпита.
— А ти какво му отговори?
Той долепи колене до гърдите си като дете, уплашено от буря, и надникна през прозореца. Шиса сияеше в края на деня, когато всяка стая светеше в различен цвят по избор на обитаващите я. Съседната сграда например искреше в лилаво.
— Знаех, че не бива да издавам нищо. — Постепенно започваше да губи самообладание. Споменът пълзеше бавно към него. Лицето на Сайра, стъкленият под, ръката на Айджа върху рамото му. — Мога да понасям болка, не съм страхливец, но… — Усещаше колко налудничаво звучи, бръщолевейки така. Дали не беше издал нещо в мъглата на всичката онази болка? — Той има… достъп до спомените на Айджа за Ори, така че само е трябвало да направи връзката между Ори и ориста ѝ, за да разбере как изглеждате, под какво име се е подвизавала, произхода ѝ… Но аз се опитах да не издавам нищо. Иска да знае коя от вас е канцлерът, коя е по-голямата. Наясно е… един оракул му е казал коя от вас трябва да надвие най-напред, така че всеки отличителен белег помежду ви е опасност за вас. Той… разпитваше ме отново и отново и… не мисля, че съм му дал информация, но не помня добре…
Ори скочи импулсивно към него и стисна силно глезена му. Чак до костта. Натискът му помогна да се вземе в ръце.
— Ако се окаже, че си му издал важна информация, като например къде е израснала Ори или кой я е отгледал… дали лично ще дойде да я търси? — попита невъзмутимо Исае.
— Не. — Опита се да успокои нервите си. — Не, мисля, че се бои от вас.
Ризек никъде не ходеше лично. Дори за да отвлече оракула си и Акос. Не искаше да стъпва в Тувхе.
Очите на Исае му се сториха познати, докато гледаше видеоматериала от посещението на близначките в Осок. Но безмилостният поглед, който се появи в тях сега, не беше характерен за Ори.
— Така и трябва — заяви Исае. — Разговорът ни не е приключил. Искам да разбера всичко, което знаеш за Ризек Ноавек. Очаквай ме скоро.
Тя закрепи воала и напусна стаята. Ори също сложи своя, но се обърна към него с ръка на дръжката на вратата.
— Акос. Не се притеснявай. Всичко ще се нареди.
Той обаче не беше сигурен.
ГЛАВА 27
АКОС
СЪН:
Коленете му удариха пода в подземния затвор. Дарбата на Сайра плъзна по тялото му като пронизващи червеи около корените на ледоцвет. В следващия миг тя издиша рязко и сенките ѝ избухнаха в тъмни облаци около тях. За пръв път ги виждаше да правят така, да се отделят от кожата ѝ. Нещо се беше променило.
След това Сайра падна настрани в локва от кръв. Стисна корема си, както баща му направи, когато Вас го уби пред децата му. Пръстите ѝ, извити и почервенели, сякаш се опитваха да задържат вътрешностите ѝ.
Кръвта се превърна в алени листенца от тихоцвет и той се събуди.
Започваше да се уморява от белезниците. Или по-скоро от ъгъла, в който висеше ръката му, и от допира на метала, и от това да се преструва на закопчан, при положение че не беше. Извъртя ръката си така, че да докосне затварящия механизъм на белезниците. Потокът държеше белезниците заключени, затова, ако успееше да го докосне през малките пролуки, щеше да го освободи. За пръв път се увери в това на път към Шотет, точно преди да убие Калмев Радикс. Всъщност е намерението да убие Калмев Радикс.
Белезниците се откопчаха с щракване. Той измъкна иглата от другата си ръка и стана. Цялото тяло го болеше, но се чувстваше достатъчно стабилен, затова отиде до прозореца и загледа стрелкащите се светлини на тувхийските ховъри. Яркорозови и наситеночервени, и сивкавозелени, те се увиваха около тумбестите кораби като колани, недостатъчно силни, за да осветяват пътя им, а само колкото да покажат, че са там.