На път към кухнята плъзна кокалчетата на пръстите си по дървената ламперия в коридора. На стената някога висяха семейни снимки. А сега пустееше. Всекидневната също не беше каквато я помнеше. Беше преобразена в кабинет с две бюра, библиотеки и нито една пухкава възглавница. Кухнята обаче, с изтърканата ѝ маса и пейка от грубо изсечено дърво, си оставаше същата.
Киси разтръска полилея над кухненската маса, за да запали жар-камъните. Светлината им още червенееше.
— Къде е мама? — попита Акос и образът ѝ изскочи в съзнанието му: стоеше върху скърцаща табуретка, ръсейки полилея с прах от тихоцвет.
— На оракулска среща — отговори Киси. — Напоследък се събират постоянно. Няма да я има поне няколко дни.
„Няколко дни“ беше твърде много време. Дотогава щеше да си е заминал.
Нетърпението да измие ръцете си се превърна в нужда, която го тласна към умивалника. До крана имаше буца домашен сапун, разкрасен с листенца от непорочниче. Той го повъртя в ръцете си, докато пусна пяна, и ги изплакна, после още веднъж и още веднъж. Изтърка с нокти линиите в дланите си. След това се изми и под ноктите. Когато приключи, ръцете му вече розовееха, а Киси вадеше чаши за чай.
Той протегна ръка към чекмеджето с ножове, но се поколеба. Искаше да отбележи загубата на шотетския войник върху ръката си. Сред флаконите му имаше и екстракт от переста трева, с който да оцвети раната. Ала се запита наистина ли беше позволил на нещо толкова шотетско да се превърне в инстинкт. Чисти ръце, чист нож, ново клеймо на смъртта?
Затвори очи, сякаш само мракът можеше да избистри съзнанието му. Някъде, далеч оттук, безименният войник, чийто живот бе отнел, имаше семейство, приятели, които разчитаха, че загубата му ще бъде отбелязана. Акос знаеше, колкото и да го смущаваше този факт, че няма просто да забрави за смъртта му.
Затова извади един нож, пъхна острието му в пламъците на пещта и го завъртя няколко пъти, за да го стерилизира. Така приведен към горещината на огъня проряза с нажежения му връх права черта до другите клейма на ръката си. Накрая изсипа малко екстракт от переста трева върху зъбците на една вилица и я прокара в права линия по разреза. Клеймото не се получи идеално, но все пак щеше да свърши работа.
Когато приключи, остана седнал на пода и подпря главата си с ръце. Трябваше да преодолее болката. Кръв се стичаше по ръката му, образувайки локвичка в свивката на лакътя му.
— Нападателите може да атакуват Хеса — обяви Исае. — За да ме търсят и тук. Трябва да заминем възможно най-скоро и да намерим Ори.
— „Да заминем“? — учуди се той. — Нямам намерение да водя канцлера на Тувхе при Ризек Ноавек. Не и с орис като моята. Това наистина ще ме направи предател.
Тя огледа белязаната му ръка.
— Ако вече не си.
— Я, млъквай — озъби ѝ се той. Тя вдигна вежди, но Акос продължи: — Да не мислиш, че знаеш как ще посрещна ориста си? Че я разбираш по-добре от мен?
— Твърдиш, че си предан на Тувхе, а казваш на канцлера му да „млъква“? — попита насмешливо Исае.
— Не, казах на жената в кухнята ми, която иска прекалено голяма услуга от мен, да млъква — поправи я той. — Никога не бих се отнесъл толкова неуважително към моя канцлер. Ваше Височество.
Тя се приведе към него.
— Тогава заведи жената и кухнята ти в Шотет. — Отново се изправи. — Не съм глупачка, знам, че ще ми е нужна помощта ти.
— Нали ми нямаш доверие.
— Повтарям. Не съм глупачка. Помогни ми да спася сестра си и аз ще ти помогна да спасиш брат си. Не обещавам, че ще успея, разбира се.
Акос едва не изруга. Стана му чудно как така всички знаеха какво да му предложат в замяна на помощта му. Не беше уверен, че тя може да му е от помощ, но и бездруго се канеше да тръгне с нея.
— Акос — подхвана отново Исае, учудващо изричайки името му без всякаква злоба. — Ако някой ти забрани да се бориш за живота на брат си, защото твоят собствен е твърде важен, за да го рискуваш за неговия, би ли се подчинил?
Лицето ѝ беше пребледняло и оросено с пот, едната ѝ скула беше зачервена там, където войникът я удари. Не приличаше на канцлер. Белезите по лицето ѝ разкриваха още нещо — че и тя като Сайра знаеше какво залага, рискувайки живота си.
— Добре — съгласи се той. — Ще ти помогна.
Киси тресна силно чашата си в масата, поливайки ръката си с горещ чай. Избърса я в ризата си с болезнена гримаса и я протегна към него. Исае я изгледа объркано, но Акос я разбра — Киси искаше да каже нещо и колкото и да се боеше да го чуе, не можеше да ѝ откаже.
Затова просто хвана ръката ѝ.
— Дано и двамата сте наясно, че идвам с вас — заяви тя разпалено.