Ара кимна одобрително.
— Откъде се познавате? — поинтересува се Киси.
Акос се зачуди дали целта на мекия ѝ глас не беше да ги поотпусне. Не си струва усилията, помисли си той.
— Ще ти разкажем друг път — отговори Ара.
Акос не издържаше повече.
— Не искам да съм груб подхвана, — но трябва да разбера за Сайра.
Ара скръсти ръце над корема си.
— Какво те интересува за госпожица Ноавек?
— Тя…?
Не намери сили да произнесе думата.
— Жива е.
Той затвори очи и само за миг позволи на мислите си да се върнат към нея. Образът ѝ в спомените му беше ярък, биеше се в тренировъчната зала, сякаш войната е танц, съзерцаваше прозорци с изглед към черния космос, сякаш бяха картини. Незнайно как успяваше да придаде красота на грозното. И беше жива.
— На твое място не бих бързала да се радвам — обади се глас иззад гърба му.
Той се обърна и видя слабо момиче с бялоруса коса и розова превръзка на едното око. Разпозна я от странстващия кораб, но не си спомняше името ѝ.
Джорек стоеше зад нея. Буйната му къдрава коса влизаше в очите му, а по челюстта му тъмнееха наченки на брада.
— Акос? — учуди се той. — Какво…?
Не довърши въпроса си, виждайки Киси и Исае.
— Киси, Бадха — представи ги Акос. — Това са Джорек и…?
— Тека — помогна му познатото момиче.
— Да, вярно — пред него стоеше дъщерята на ренегатката, екзекутирана преди странството. Сайра отиде да говори с нея, преди да потеглят към Пита.
— Тека — повтори Акос. — Е, Киси ми е сестра, а Бадха е моя… приятелка. От Тувхе. Киси не говори шотетски. — Той направи кратка пауза. — Защо да не „бързам да се радвам“?
Тека седна в един от празните столове. По-скоро преметна тялото си през него, разтваряйки колене и провесвайки ръка върху облегалката му.
— По всичко личи, че малката Ноавек няма да я бъде още дълго — обясни тя. — Търсим начини да я освободим. Щом си дошъл — доста глупава постъпка, бих добавила, може да ни помогнеш.
— Да я освободите? — обърна се към Джорек той. — На теб защо ти е да го правиш?
Джорек седна на кухненския плот срещу Киси. Усмихна ѝ се бегло и клепачите му сякаш натежаха, както се случваше с почти всички в присъствието на сестра му. Акос чак сега виждаше и хубавата страна на дарбата ѝ. Не беше просто сила, която я задушава и не ѝ позволява да плаче, но и сила, която ѝ даваше власт над околните.
— Ами — отвърна Джорек, това е ренегатско укрепление, както навярно си се досетил.
Всъщност Акос не се беше замислял по въпроса. Да, Джорек като че ли знаеше неща, в които малцина бяха просветени, но това не го правеше ренегат. А Тека беше едноока, от което следваше, че не е в топли отношения с Ризек, но и това не доказваше нищо.
— Е, и? — подкани Акос.
— Хм. — Джорек изглеждаше объркан. — Не ти ли е казала?
— Какво да ми каже? — озадачи се Акос.
— Сайра ни помагаше — обясни Тека. — Моята мисия при нападението над странстващия кораб беше да я убия — да елиминирам Бича на Ризек и да обявя ориста му по интеркома.
— Не я наричай така — предупреди Акос.
Усети погледа на Исае и бузите му пламнаха.
— Добре де — махна с ръка Тека. — Както и да е, тя ме надви, но ме пусна. После ме намери и поиска среща с хората ми. Предложи да ни даде каквото търсим — информация, помощ и други такива, ако в замяна направим нещо за нея: да те измъкнем от Шотет. — Тека се обърна към Джорек. — Затова не му е казала. Искала е да го спаси, но е знаела, че няма да тръгне без брат си.
Джорек изцъка с език.
През седмиците след като Ризек го заплаши, Сайра подложи Зосита на мъчение и той направи публичните си появи в Пита, го е заблуждавала, че следва всяка заповед на Ризек. Беше позволила на Акос да си мисли най-лошото за нея. А през цялото време е сътрудничила на ренегатите, давайки всичко от себе си, за да го спаси. Сякаш се е превърнала в съвършено нов човек, без той да забележи.
— Когато я заловиха, ни помагаше да убием Ризек. Даде ни шанс да се измъкнем, но за нея беше твърде късно — продължи Тека. — Ние изпълнихме своята част от уговорката. Промъкнахме се обратно в имението, нея вече я нямаше, затворена кой знае къде, но теб те намерихме в несвяст и заключен в стаята ти. И то полуумрял от глад. Е, поне теб измъкнахме. Решихме, че с твоя помощ може да я задържим на наша страна.
— Аз лично исках да ти помогна — вметна Джорек.
— Да, добре, ти си герой — отбеляза Тека.