Тя начерта линия от едната страна на врата си до средата на скалпа. Акос имаше чувството, че ще повърне.
— Думата, която използва Ризек, не ми е позната — обади се Исае. — Нем… немхалзет?
— Немхалзак — поправи я Джорек. — Това е елиминирането на нечий статут, неофициален и официален. Сега вече всеки може да я предизвика на бой до смърт и шотетското ѝ гражданство е снето. А като се има предвид, колко хора е наранила по заповед на брат си и колко много народът обичаше майка ѝ… много хора ще искат да излязат на арената срещу нея. И Ризек ще позволи на толкова, колкото е нужно, за да я убият.
— А благодарение на дълбоката си рана, непрекъснато губи кръв — допълни Тека. — Превързали са я, но очевидна това не е достатъчно.
— И тя ще приеме всички предизвикателства? — смая се Акос.
— По всяка вероятност — отвърна Тека. — И всеки oт боевете ще е публично събитие. Но силовото поле ще изпепели всичкo, което го докосне…
— Явно имате кораб — подхвана през нея Акос, — щом сте ме стоварили на площадката за кацане на болницата.
— Да — потвърди Джорек. — И то доста бърз и тих.
— Тогава знам как ще я измъкнем — обяви Акос.
— Не помня да съм се съгласявала на междинна спасителна операция — тросна се Исае. — Не и за малката мъчителка на Ризек Ноавек. Много добре знам какво е правила, Кересет. Из цялата галактика се носят слухове за Шотет.
— Не ме интересува какво си мислиш, че знаеш — отвърна Акос. — Искаш да ти помогна? Ще изчакаш първо да свърша това.
Исае скръсти ръце. Но Акос държеше всички карти и тя като че ли го съзнаваше.
Ара предложи на Киси и Исае стаята за гости на горния етаж, а на Акос — походно легло в стаята на Джорек. Но ако съдеше по погледа, който Киси му отправи, като стигнаха върха на стълбището, нямаше да го пусне просто така. Затова я последва до една малка стаичка с обемист дюшек на земята и пещ в ъгъла. Разноцветна светлина изпъстряше пода — слънчевите лъчи, проникващи през прозорците.
Той съблече бронята си, но остави ножа в ботуша си. Нямате представа какво ги очаква на това място. Имаше чувството, че Вас и Ризек го дебнат иззад всеки ъгъл.
— Ис… Бадха — обърна се Киси към канцлера — Защо не минеш първа през банята? Искам да поговоря с Акос.
Исае кимна и напусна стаята, затваряйки вратата с пета. Акос седна на леглото до Киси и по обувките му се разляха сини, зелени и лилави петна. Тя сложи ръка на китката му.
— Айджа — рече просто.
И той ѝ разказа. За всички спомени, които Ризек бе излял в съзнанието на Айджа, и всички спомени, които му бе отнел.
За новите думи в речника на брат им и как въртеше нож върху дланта си също като Ризек. Не ѝ разказа как е гледал безучастно, докато Ризек го е измъчвал, неведнъж, а два пъти, и как помагаше на Ризек с виденията си. Нямаше смисъл да ѝ отнема надеждата.
— Затова не си опитал да избягаш — пророни тихо Киси. — Защото първо си искал да отвлечеш него, а това е… по-трудно.
Почти невъзможно, бих казал, помисли си Акос.
— Заради това — потвърди той, — но и помисли какво бъдеше ме очаква в Тувхе, Киси. Да не мислиш, че ще съм първият в цялата галактика, който ще успее да осуети ориста си? — Той поклати глава. — Май е по-добре да приемем истината. Повече никога няма да бъдем семейство.
— Напротив — отсече тя. — Не вярваше, че ще видиш мен, но ето ме. Не знаеш как ще те сполети ориста ти, нито пък аз. Но докато този момент настъпи, трябва да вземем каквото можем.
Тя сложи ръка в неговата и стисна. Акос разпозна малко от баща им в състрадателната извивка на веждите ѝ и едната ѝ трапчинка на лицето. Поседяха така известно време, с долепени рамене, заслушани в плискането на водата в банята отвъд коридора.
— Що за човек е Сайра Ноавек? — попита го сестра му.
— Тя е…
Акос поклати глава. Как да опише цяла личност с няколко думи? Беше жилава като сушено месо. Обичаше космоса. Можеше да танцува. Беше прекалено добра в мъченията. Беше накарала шепа ренегати да го пуснат в Тувхе без Айджа, защото не уважаваше проклетите му решения и той ѝ беше безумно благодарен за това. Тя… ами, тя беше Сайра.
Киси се усмихваше.
— Познаваш я добре. По-трудно е да опишеш някого, ако го познаваш добре.
— Да, май е така.
— Ако смяташ, че заслужава да я спасим, ще трябва да ти се доверим — рече Киси. — Колкото и да е трудно.
Исае излезе от банята, прибрала още мократа си коса в толкова стегнат кок, че изглеждаше като лакирана върху главата ѝ. Носеше друга риза, пак от гардероба на майка им, с бродерия на малки цветчета по яката. Изтръска предишната, мокра, сякаш я беше прала на ръка, и я окачи на един стол пред пещта.