— Имаш трева в косата — обърна се с усмивка към Киси.
— Изпробвам нов имидж — отвърна сестра му.
— Отива ти — коментира Исае. — Но май на теб всичко ти отива.
Киси се изчерви. Исае нарочно избегна погледа на Акос, обръщайки се да стопли ръцете си на пещта.
В ниската, смътно осветена стаичка, с белещи се стени имаше още няколко души, когато Киси, Исае и Акос се върнаха на долния етаж. Джорек ги запозна със Сови, приятелка на майка му, която живееше в една от близките къщи и носеше бродиран шал в косата си, и Джио, който навярно им беше връстник и чиито очи много си приличаха с тези на Исае, тоест по всяка вероятност имаха общ прародител. Свиреше на инструмент, поставен в скута му, натискайки клавиши и дърпайки струни толкова бързо, че очите на Акос не успяваха да следват движенията му. На голямата маса имаше чинии с недоядена храна.
Акос седна до Киси и сипа малко храна в чинията си. Нямаше много месо, трудно се намираше тук, извън пределите на Boa, но пък соленият плод беше предостатъчно, а той засищаше добре. Джио, усмихнат до уши, предложи на Исае пържен стрък переста трева, но Акос го грабна от ръката му, преди да го е взела.
— По-добре не го яж — посъветва я той. — Освен ако не искаш да халюцинираш поне шест часа.
— Последният път, когато Джио почерпи наша обща позната с переста трева, тя тръгна да обикаля къщата, бълнувайки за гигантски танцуващи бебета — разказа Джорек.
— Добре де, добре — обади се Тека. — Смейте се колкото искате, ама и вие щяхте да се уплашите, ако ви се привиждат гигантски бебета.
— Струваше си, независимо дали някога ще ми простиш — намигна ѝ Джио, гласът му беше мек, почти хлъзгав.
— На теб действат ли ти? — попита Киси брат си, кимвайки към стеблото в ръката на Джио.
В отговор Акос отхапа от стеблото, което имаше вкус на пръст, сол и кисело.
— Странна дарба — отбеляза Киси. — Сигурна съм, че мама би дала някакъв мистериозен, мъдър коментар за нея.
— Кажи сега. Какъв беше брат ти като дете? — подкани я Джорек, привеждайки се към Киси със скръстени ръце. — Всъщност бил ли е дете, или просто се появи един ден като пораснал, разлютен младеж?
Акос му отправи кръвнишки поглед.
— Беше нисичък и пълен — отговори Киси. — Доста сприхав. И много държеше на чорапите си.
— Чорапите ми? — учуди се Акос.
— Да, чорапите ти! — потвърди тя. — Айджа казваше, че винаги ги подреждаш по това колко ги обичаш, започвайки отляво. Любимите ти били жълти.
Спомняше си ги. С цвят на горчица и дебела плетка, която ги караше да изглеждат грамадни в събуто състояние. Най-топлите му чорапи.
— А всички вие откъде се познавате? — попита Киси.
Деликатният ѝ въпрос с лекота разсея напрежението, изникнало с името на Айджа.
— Когато бях малък, Сови правеше бонбони за всички деца от селото — обясни Джорек. — За жалост, тувхийският ѝ не е особено добър, иначе лично щеше да разкаже за дяволиите ми.
— Аз пък се запознах с Джорек в една обществена тоалетна. Свируках си, докато… — Джио направи многозначителна пауза — се облекчавах и Джорек реши, че ще е забавно да ми приглася.
— На него не му се стори очарователно — вметна Джорек.
— Моята майка беше нещо като… водачка на бунтовниците. Или поне една от тях — поясни Тека. — Преди около сезон се върна от изгнаническата колония, сформирана в резултат на режима на Ноавек, за да ни помогне с изготвянето на стратегия за действие. Изгнаниците подкрепят каузата ни да елиминираме Ризек.
Исае слушаше със сбърчено чело, всъщност беше сбърчено през повечето време, сякаш не харесваше пространството между двете си вежди и искаше да го скрие, и този път Акос разбираше защо. Разликата между изгнаници и ренегати и връзката между тях не го интересуваха особено, той искаше единствено да предпази Сайра и да измъкне Айджа от Шотет, беше му безразлично какво друго ще се случи междувременно. Но за Исае, канцлер на Тувхе, очевидно беше важно дали негодуванието срещу Ризек се засилва, както в Шотет, така и извън него.
— Колко сте на брой… ренегатите имам предвид? — попита тя.
— Наистина ли очакваш да отговоря на този въпрос? — отвърна Тека.
Исае не очакваше, затова продължи:
— Заради участието ти в бунта ли… — Тя махна с ръка към лицето ѝ. — Окото?
— Това ли? О, имам си две очи, просто ми харесва да нося превръзка — заяви Тека.
— Сериозно? — учуди се Киси.
— Не — отвърна Тека, разсмивайки всички.