— Ами… нито пък аз кой знае колко.
Всички медицински материали в аптечния шкаф бяха опаковани поотделно и старателно подредени. По азбучен ред. Акос позна няколко от пръв поглед, но не достатъчно.
— Човек ще си каже, че след толкова време и Шотет си научил поне нещо — обади се Сайра от масата, заваляйки леко. Отметна ръката си на една страна и посочи. — Това там е сребърната кожа. Спиртът е отляво. Направи ми болкоуспокояващо.
— Ей, научил съм това-онова — защити се той, стисвайки ръката ѝ, преди да се залови за работа. — Най-трудното беше да свикна с теб.
Имаше флакон с болкоуспокояващо в сака си, затова се върна на главната палуба и бръкна под седалките да го извади, хвърляйки кръвнишки поглед на Джио, който не помести краката си веднага. Намери кожения си свитък, направен от кожата на Брониран, затова беше доста твърд. Всъщност не беше точно „свитък“, там държеше флаконите си, и извади онзи с лилавата течност, която щеше да облекчи болката на Сайра. Когато се върна в камбуза, Киси вече беше нахлузила ръкавици и отваряше разни пакети.
— Стабилни ли са ръцете ти, Акос? — попита го сестра му.
— Достатъчно стабилни. Защо?
— Знам как да изпълня процедурите, разбира се, но не мога да я докосвам заради болката, нали така? Не и толкова стабилно, колкото е нужно, това е деликатна работа — обясни тя. — Затова просто ще ти казвам какво да правиш.
И сега по ръцете и около главата на Сайра се виеха тъмни сенки, макар и различни от последния път, в който Акос ги бе видял, когато танцуваха по тялото ѝ като назъбени щрихи.
— Акос, това да не е…? — програчи от масата Сайра.
— Сестра ми? — допълни Акос. — Да, тя е. Сайра, запознай се с Киси.
— Приятно ми е — каза Сайра, оглеждайки лицето на сестра му.
Вероятно търсеше прилики помежду им. Но нямаше да ги намери — двамата изобщо не си приличаха.
— И на мен — отвърна Киси с усмивка.
Ако беше уплашена от жената под себе си — жената, за която цял живот е слушала истории на ужасите, не го показа.
Акос занесе болкоуспокояващото при Сайра и докосна гърлото на флакончето до устните ѝ. Трудно му беше да я гледа такава. Шевният плат, покриващ лявата страна на врата и главата ѝ, беше тъмночервен от засъхналата кръв. Цялото ѝ тяло беше осеяно със синини и охлузвания.
— Напомни ми — подхвана тя, когато отварата подейства — да те наругая, задето се върна.
— Щом държиш — съгласи се Акос.
Но се чувстваше облекчен, защото неговата Сайра се завръщаше — остра като назъбен нож, силна като лед по Угасване.
— Заспа. Това е добре — обади се Киси. — Отстъпи назад, ако обичаш.
Той ѝ направи място. Киси действаше сръчно, трябваше да ѝ се признае. Хвана шевния плат с такава прецизност, сякаш вдяваше конец в игла, внимавайки да не докосне кожата на Сайра, и го отметна настрани. Той се отлепи лесно от раната, напоена с кръв и гной. Киси започна да реди подгизналите парчета в тавичка до главата на Сайра.
— Значи се обучаваш за лекар — коментира Акос, докато я наблюдаваше.
— Струва ми се подходяща професия за дарбата ми — обясни Киси.
Имаше дарба да прави всичко с лекота, всявайки спокойствие в околните, още открай време, много преди да се прояви нейната дарба на потока, но той отлично виждаше, че това не е единственият ѝ талант. Имаше стабилни ръце, уравновесен характер и остър ум. Далеч не беше просто мило момиче с мек нрав.
Като премахна безполезния шевен плат от цялата рана, я обля с дезинфектант, отстранявайки с памучен тампон всичката засъхнала кръв.
— Мисля, че е време да нанесем сребърната кожа — обяви Киси и се изправи. — Действа като живо същество, просто трябва да го сложиш правилно и прилепва трайно към плътта. Ще се справиш, само гледай ръцете ти да останат стабилни и да не треперят. Нали така? Добре, ще го нарежа на ивици.
Сребърната кожа беше поредната иновация от Отир — стерилно, синтетично вещество, което, както обясни Киси, се държеше почти като живо. С него се заменяше тежко пострадала кожа, главно изгаряния. Носеше такова име заради цвета и текстурата си — гладка и със сребрист отблясък. Наложеше ли се върху кожата, оставаше там завинаги.
Киси отряза старателно лентите — по една за мястото над ухото на Сайра, зад него и за врата ѝ. След кратък размисъл изви леко ръбчетата на сребърната кожа. Като пометена от вятъра снежна преспа, като венчелистчета на ледоцвет.
Акос си сложи ръкавици, за да не полепне сребърната кожа по ръцете му, вместо по раната на Сайра, и Киси му подаде първата ивица. Беше тежка и студена на допир, но не толкова хлъзгава, колкото очакваше. Тя му помогна да нагласи ръцете си над главата на Сайра.