Акос се бавеше в банята. Беше запушил канала на ваната и я пълнеше. А през това време разкопчаваше каишките на бронята си с чевръсти пръсти.
— Не ми казвай, че не ти трябва помощ — предупреди ме. — Няма да ти повярвам.
Излязох от всекидневната и се опитах да съблека ризата си през глава. Стигнах едва до корема си, преди да спра, за да си поема дъх. Акос остави бронята си и пое ръба на ризата ми. Засмях се тихо, докато я изхлузваше през главата ми и надолу по ръцете ми.
— Малко е неловко — коментирах.
— Да, неловко е — съгласи се той.
Задържа погледа си върху лицето ми. Беше се изчервил.
Досега дори не се осмелявах да си представя подобна ситуация, но когато пръстите му се плъзнаха по ръцете ми, споменът за устните му върху моите ме връхлетя с такава сила, че почти ги усетих.
— Май ще се справя сама с панталоните — отбелязах.
Нямах нищо против да ме виждат разсъблечена. Далеч не бях фиданка, имах мускулести бедра и малки гърди и това не ме притесняваше. Тялото ми служеше през тежкия ми живот и изглеждаше точно както трябва. Но когато погледът му се спусна надолу, макар и само за част от секундата, се изкисках смутено.
Акос ми помогна да вляза във ваната, където седнах, намокряйки бельото си. Той прерови шкафа под мивката, разпилявайки по пода бръснач, празно шишенце с протрит етикет и гребен с един строшен зъбец, преди да открие буца домашен сапун, който ми подаде.
Беше мълчалив, докато стоеше допрял ръка върху мен, потискайки сенките на потока, за да отмия кръвта от тялото си. Най-трудно беше да изтъркам засъхналите червени корички около сребърната кожа, затова оттам започнах, прехапала долната си устна, за да не изрева от болка. Той ме натисна леко с палец, разтривайки възлите в рамото и врата ми. Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
Пръстите му пърхаха по раменете ми, откривайки с лекота най-болезнените места. Когато погледите ни се срещнаха, очите му бяха нежни и почти срамежливи и ми се прииска да го целувам, докато не се изчерви отново.
По-късно.
Надниквайки към всекидневната, за да се уверя, че Киси и Исае не ме виждат, разкопчах налакътника около лявата си ръка и го отлепих от кожата си.
— Трябва да си направя още няколко белега — пророних тихо на Акос.
— Могат да почакат — отвърна Акос. — Кървя достатъчно.
Той взе сапуна от ръката ми и го завъртя в своята, за да пусне пяна. После прокара нежно пръсти нагоре-надолу по белязаната ми ръка. Донякъде чувството беше по-хубаво дори от целувките му. Не живееше с крехки илюзии за човечността ми, обречени да рухнат, щом научи истината. Въпреки това ме приемаше. Милееше за мен.
— Добре — казах накрая. — Май съм готова.
Акос се изправи, държейки ръцете ми, и ми помогна да стана на крака. По краката и гърба ми се стичаше вода. Докато закопчавах бронята около ръката си, той изрови кърпа от шкафа и ми приготви дрехи — панталони от Исае, бельо от Киси, една от неговите ризи и чифт негови чорапи, моите почти запазени ботуши. Погледнах купчината дрехи с известна доза ужас. Едно беше да ме види по бельо, но да ми помогне да го съблека…
Ами… Ако щеше да се случва подобно нещо, предпочитах да е при различни обстоятелства.
— Киси — извика Акос. Той също се взираше в купчината дрехи. — Май ще трябва ти да ѝ помогнеш с тази част.
— Благодаря ти — казах му.
Той се усмихна.
— Става ми все по-трудно да задържам погледа си върху лицето ти.
Направих му физиономия, докато вървеше към вратата.
Киси влезе в банята, а с нея и покоят. Помогна ми да разкопчая гръдния си пояс. Доколкото знаех, само в Шотет използвахме подобен модел бельо, предвиден не да подчертава гърдите ми, а да ги държи неподвижни под твърдата броня. Моделът, който тя ми подаде, приличаше по-скоро на блуза, изработен от мека материя, така че да е топъл и удобен. Тувхийският вариант на горно дамско бельо. Беше ми големичък, но щеше да свърши работа.
— Интересно ми е — подхванах, докато ми помагаше да го закопчая — тази дарба пречи ли ти да се доверяваш на хората?
— Какво имаш предвид?
Тя вдигна кърпата, за да мога да сменя долното си бельо на спокойствие.
— Ами… — Като нахлузих бельото, стъпих в първия крачол на панталона. — Няма как да знаеш дали искат да са с теб заради теб самата, или заради дарбата ти.
— Дарбата ми идва от мен — изтъкна Киси. — Тя е израз на личността ми. Така че не виждам особена разлика.
В общи линии това беше казал и доктор Фадлан на майка ми — че дарбата ми извира отнякъде, дълбоко в мен, и ще се промени само ако аз се променя. Гледайки как сенките се увиват около китката ми като гривна, се запитах дали тяхната трансформация не означава, че съм се събудила различна след разпита. Може би по-добра, по-силна.