— Тоест според теб болезненият ми допир е част от личността ми? — попитах я.
Тя сбърчи чело, помагайки ми да нахлузя чистата риза. Късите ѝ ръкави ми бяха твърде широки, затова ги навих догоре.
— Искаш да отблъскваш хората — заяви накрая Киси. — Не разбирам напълно защо дарбата ти го постига точно с болка. Не те познавам. Челото ѝ се сбърчи още повече. Странно. Обикновено не мога да говоря толкова свободно с никого, особено с непознат.
Разменихме си усмивки.
Във всекидневната, където Исае още седеше с подвити на една страна крака, кръстосани в глезените, вече ме чакаше малка купчина възглавници. Потънах в нея с облекчение и издърпах мократа си коса през едно рамо. Макар че масата помежду ни беше счупена — беше стъклена, затова малки стъкълца покриваха дървения под около нас, а възглавниците бяха мръсни и подредени по пода, Исае ме гледаше, сякаш беше кралска особа, а аз — нейна поданица. Нямаше как да не се възхитя на таланта ѝ.
— Как е тувхийският ти? — попита Исае.
— Добър — отвърнах, веднага превключвайки на него.
Чувайки майчиния си език от моята уста, Акос наостри уши. И преди бях говорила тувхийски пред него, но въпреки това подскочи.
— Е — продължих, — значи идваш за сестра си.
— Да — потвърди Исае. — Виждала ли си я?
— Не — отговорих. — Не знам къде я държат. Но рано или късно Ризек ще трябва да я премести. Тогава ще е най-подходящият момент да предприемете нещо.
Акос отново сложи ръка на рамото ми, този път застанал зад мен. Дори не забелязах, че сенките ми се раздвижват, толкова бях погълната от другата болка.
— Ще я нарани ли? — попита тихо Киси, намествайки се по-близо до Исае.
— Брат ми не причинява болка без основание — уверих я.
Исае изсумтя.
— Сериозно говоря — натъртих. — Той е странен вид чудовище. Бои се от болката и никога не му е доставяло удоволствие да я гледа. Според мен му напомня, че и той може да я изпитва. Поне това успокоение мога да ти дам, едва ли ще я нарани безпричинно.
Киси хвана ръката на Исае и я стисна, без да я поглежда в лицето. Сключените им ръце останаха на пода помежду им, пръстите им така се преплитаха, че различавах кожата на Киси от тази на Исае само по това, че беше по-тъмна.
— Мен ако питате, каквото и да е намислил, а най-логичното предположение е екзекуция, ще го направи публично, и то с цел да те примами — обясних. — Иска да убие теб повече, отколкото нея, и да се случи по неговите правила. А повярвай ми, не е добре да воювате по неговите правила.
— Ще ни е нужна помощта ти — обади се Акос.
— Вече я имате — отвърнах аз.
Сложих ръката си върху неговата и стиснах. Като потвърждение.
— Номерът е да убедим ренегатите — каза Акос. — Те нямат интерес да спасяват едно от децата на Бенесит.
— Аз ще се справя с тях — предложих. — Хрумна ми една идея.
— Колко от историите, които съм чувала за теб, са верни? — попита ме Исае. — Виждам, че криеш ръката си. Виждам на какво си способна с дарбата си. А това ми подсказва, че част от слуховете са истина. Как да ти се доверя тогава?
Гледайки я, имах чувството, че ѝ се иска светът около нея да е простичък, включително и хората в него. Може би това се дължеше на факта, че носи съдбата на цяла планета нация върху плещите си. Но мен животът ме беше научил, че светът невинаги е такъв, какъвто искаме да бъде.
— Ще ти се хората да са в двата полюса. Лоши или добри, заслужаващи доверието ти или не — коментирах. — Разбирам те. Така би било по-лесно. Но не сме такива.
Тя впи поглед в мен и не го откъсна дълго време. Достатъчно дълго, че дори Киси започна да нервничи на мястото си.
— Пък и за мен е без значение дали ми вярваш, или не — добавих аз накрая. — И в двата случая ще разкъсам брат си на парчета.
В дъното на стълбището, когато тъмнината му още забулваше всички ни, подръпнах ръкава на Акос, за да спре. Мракът не прикриваше смущението по лицето му. Изчаках Исае и Киси да продължат напред, преди да го пусна, позволявайки на сенките на потока да се сгъстят като пушек помежду ни.
— Какво има? — загрижи се той.
— Нищо — отвърнах. — Просто… дай ми секунда.
Затворих очи. Още откакто се събудих след разпита със сенки върху кожата си, вместо под нея, си мислех за думите на доктор Фадлан за зараждането на дарбата ми. И тя, като повечето неща в живота ми, беше свързана с Ризек. Брат ми се боеше от болка, затова потокът ми е пратил дарба, с която да го плаша — навярно единствената, с която можех да се защитя от него.