Без окото ѝ да мигне, участваше в опити за покушение на собствения ѝ брат и боеве до смърт на арената. А се боеше да срещне майка му. Акос се усмихна.
Ренегатите тръгнаха към ниската печка, която бяха напалили, за да се топлят. Докато Акос беше на горния етаж със Сайра, спътниците му бяха довлекли няколко маси от съседните апартаменти и сега край печката имаше представители на няколко различни стила в обзавеждането — една квадратна и метална, една ниска и дървена, една стъклена, една резбована. Бяха наредили храна по тях печен солен плод и сушено месо, хляб, препечен на шиш, и изгорени обвивки от фензу, а този деликатес още не беше опитвал. До храната имаше малки купички с ледоцвети, приготвени за парене. Работа, която Джорек вероятно е отредил за него. Нямаше да е пир като предишната вечер, но и това стигаше.
Не му се наложи да води майка си при Сайра. Тя сама я видя и веднага тръгна към нея. А Сайра продължаваше да изглежда все така уплашена.
— Госпожице Ноавек — поздрави я майка му.
Гласът ѝ пак пресекна леко и тя наклони глава да огледа сребърната кожа по врата на Сайра.
— Оракуле — върна поздрава ѝ Сайра, кимвайки с глава.
Акос за пръв път я виждаше да се покланя с искрено уважение.
Една от сенките разцъфна върху бузата ѝ и се раздели на три мастилено тъмни пипала, които литнаха заедно надолу по шията ѝ като лястовица. Той докосна с пръсти лакътя ѝ, за да поеме подадената ѝ за поздрав ръка, и майка му отчете лекия допир с интерес.
— Мамо, Сайра уреди прибирането ми миналата седмица — обясни той. Не знаеше какво още да ѝ каже за нея. И изобщо какво да каже. Изчервяването, преследвало го в детството, се завръщаше подмолно, усети го зад ушите си и се опита да го потуши. — И както виждаш, цената, която е платила за това, е висока.
Майка му отново огледа Сайра.
— Благодаря ви, госпожице Ноавек, че сте помогнали на сина ми. Надявам се след малко ще ми обясните защо.
И със странна усмивка Сифа им обърна гръб, хващайки Киси под ръка. Сайра остана с Акос, повдигайки въпросително вежди.
— Това е майка ми — поднесе той.
— Досетих се — отвърна Сайра. — Ти… — Тя докосна с пръсти задната страна на едното му ухо, където кожата сякаш гореше. — Изчервил си се.
Явно и този път не е успял да се пребори с напастта от детството си. Горещината плъзна към лицето му, несъмнено обагряйки го в яркочервено. Не трябваше ли да го е надраснал вече?
— Не знаеш как да ме представиш. Забелязала съм, че се изчервяваш само когато не ти хрумват подходящите думи — изтъкна тя, смъквайки пръста към челюстта му. — Няма нищо. И аз не се сещам как да представя моя милост пред майка ти.
Акос не знаеше каква реакция е очаквал от нея. Подигравка може би? Сайра често го подиграваше, но като че ли някак усещаше, че точно тази тема не е подходяща за шеги. Простичкото ѝ, кротко разбиране го накара да омекне отвътре. Той сложи ръка върху нейната. Сключи показалец с нейния.
— Май сега не е моментът да те уверявам, че едва ли ще успея да я очаровам — рече тя.
— Тогава недей да си очарователна — отвърна Акос. — Тя определено не е.
— Внимавай. Нямаш представа колко неочарователна мога да бъда.
Сайра доближи сключените им пръсти до устата си и захапа леко неговия.
Акос се настани до Сифа пред металната маса. Ако съществуваше хесанска униформа, тя определено се беше пременила в такава — панталоните ѝ бяха от дебел плат, навярно със специална подплата за повече топлина, а ботушите ѝ имаха малки кукички по подметките си за по-добро сцепление с леда. Косата ѝ беше вързана с червена лента. Вероятно от Киси. По челото и около очите ѝ се бяха появили нови бръчки, сякаш сезоните ѝ бяха отнели нещо. Разбира се, че бяха.
Ренегатите около тях си подаваха купи с храна, прибори и празни чинии. От другата страна на масата седяха Тека, този път с превръзка на цветя през окото, Джорек с влажна коса от взетия душ, и Джио, отпуснал брадичка върху инструмента си, чийто долен край опираше в скута му.
— Първо да хапнем — предложи Сифа, като осъзна, че погледите на ренегатите са вперени в нея. — После ще чуете предсказанията ми.
— Разбира се — съгласи се Джорек с усмивка. — Акос, ще бъдеш ли така добър да ни направиш чай, за да се поотпуснем?
Както и очакваше. Акос не възрази, че му възлагат задача, когато майка му току-що е влетяла през покрива с тувхийски ховър. И бездруго имаше нужда да прави нещо с ръцете си.
— Добре.
Напълни чайника с вода и го окачи на куката в малката печка, после си намери място в другия край на сбора от маси и се зае да прави чай за колкото чаши успя да намери. За повечето приготви стандартната отвара за разпускане, която повдигаше духа и отвързваше езика. За Сайра обаче предвиди болкоуспокояваща, а за себе си — само успокояваща. Докато стоеше с пръсти в купите с ледоцвети, чу майка му и Сайра да си говорят.