Тя долепи ръка до едната страна на главата му. Беше му странно да го докосва — кожата ѝ студенееше.
— Само не забравяй — рече Исае, че тези хора не ги е грижа за живота на тувхийците. А независимо от това дали във вените ти тече малко шотетска кръв, или не, ти си тувхиец. От моя народ си, не от техния.
През последните сезони Акос дори не се надяваше някой ден да го причислят към лоното на Тувхе. По-скоро очакваше точно обратното.
Тя свали ръката си и отнесе чашата си на мястото до Киси. Джио свиреше на сестра му с онзи сънлив поглед в очите, с който Акос започваше да свиква вече. Горкият Джио. Всеки виждаше, че Киси е влюбена в Исае. И по всичко личи, че чувствата ѝ са споделени.
Акос занесе болкоуспокояващото на Сайра. Двете с майка му бяха преминали на друга тема. Сифа топеше соса от соления плод с парче хляб от смлени семена, отгледани в нивите край Boa. И в Хеса ядяха почти същата храна — едно от малкото неща, по които Шотет и Тувхе си приличаха.
— Майка ми ни заведе веднъж — разказваше Сайра. — Там се научих да плувам в специален костюм, защитаващ тялото от студа. Като се замисля, имахме нужда от такъв на последното странство.
— А, да, ходихте до Пита, нали? — присети се Сифа. — Ти също, нали, Акос?
— Да — потвърди той. — Прекарах повечето си време там върху остров от боклук.
— Видял си галактиката — коментира майка му със странна усмивка.
После пъхна ръка под левия му ръкав, докосвайки всеки от смъртните белези. Докато ги броеше, усмивката ѝ посърваше.
— За кого са? — попита го тихо.
— За двама от войниците, които нападнаха дома ни — отговори дрезгаво Акос. — И за Бронирания, чиято кожа нося.
Очите ѝ отскочиха към Сайра.
— Познават ли го тукашните?
— Доколкото знам, е обект на доста слухове, повечето неверни — обясни Сайра. — Знаят, че може да ме докосва и да прави силни отрови. И че е тувхийски пленник, съумял някак да си спечели броня.
Сифа я гледаше с онзи поглед, който придобиваше, виждайки, че пророчествата ѝ се сбъдват. А това го плашеше.
— Винаги съм знаела какъв ще станеш, забрави ли? — попита го тихо майка му. — Някой, когото хората вечно ще наблюдават. Станал си точно какъвто трябва. И въпреки всичко трябва да знаеш, че обичам човека, който беше, който си и в който ще се превърнеш. Разбираш ме, нали?
Акос стоеше като прикован от погледа ѝ, от гласа ѝ. Сякаш е попаднал в храма и я гледаше през пушек от запалени сушени ледоцвети. Или пък седи на пода в дома на Разказвача и наблюдава как той тъче миналото от пара. Пламъкът в очите ѝ лесно можеше да го омае, но Акос беше страдал твърде дълго под теглото на собствената си орис, за да го позволи.
— Отговори ми ясно поне веднъж — каза ѝ. — Ще спася ли Айджа, или не?
— Видях варианти на бъдещето, в които го спасяваш, и такива, в които не успяваш — отвърна тя. После добави с усмивка. — Но винаги и във всеки един от тях опитваш.
Ренегатите стояха нащрек. Чиниите им бяха струпани в единия край на голямата дървена маса, а чашите им — почти пресушени. Тека се беше увила в одеяло, за което Акос я чу да казва, че било избродирано от Сови, а Джио бе оставил инструмента си. Дори Джорек скри нервно треперещите си пръсти под масата, докато оракулът описваше виденията си. Още от детството си Акос гледаше как хората изпадат в почтително мълчание край майка му, но сега усещането беше различно. Като поредната причина да се чувства не на място.
— Три видения — подхвана Сифа. — В първото отпътуваме оттук преди съмване, за да не ни види никой през дупката в покрива.
— Но… ти я направи — прекъсна я Тека. Акос очакваше от нея бързо да достигне границите на почитта си. Май не беше свикнала да търпи ничии глупости. — Щом си знаела, че ще се наложи да си тръгнем заради нея, можеше изобщо да не я правиш.
— Радвам се, че следиш нишката на думите ми — отвърна невъзмутимо Сифа.
Акос преглътна смеха си. Малко по-далече от него Киси като че ли правеше същото.
— Във второто ми видение Ризек Ноавек стои пред многолюдна тълпа, докато слънцето е в зенита си. — Тя посочи право нагоре. Обедно слънце в столицата Boa, която се намира по-близо до екватора на планетата. — В амфитеатър. Има много летящи камери и усилватели. Публично събитие, може би някаква церемония.
— Утре ще отдават чест на един от взводовете — обясни Джорек. — Може да е това. За други церемонии не се сещам чак до следващия Фестивал на странството.
— Възможно е — отвърна Сифа. В третото ми видение Ориев Бенесит се съпротивлява в хватката на Вас Кузар. Намират се в килия. Голяма и стъклена. Без прозорци към външния свят. Вътре мирише на… — Тя подсмръкна, сякаш миризмата още витаеше във въздуха. — На плесен. Вероятно е под земята.