— Ти… — опита да ме прекъсне Има, но гласът ми надделя над нейния.
— Второ, предупреди ме, че ще набедят невинен човек за ренегатската атака, знаейки, че ще направя нещо по въпроса.
Тя свъси вежди.
— Припомняш ми колко хора съм загубила, а в следващия момент ме обвиняваш, че съм предизвикала екзекуцията на собствената ми сестра? Къде е логиката?
— И последно — продължих, без да обръщам внимание на думите ѝ, — вечно барабаниш с пръсти. Какво ви прихваща с Тека? А и ритъмът не е особено добър.
Очите на Има избягаха от погледа ми.
— Ти си ренегатка — заключих. — Затова след всичко, което ти е отнел, намираш сили да си с брат ми. Защото съзнаваш, че трябва да си близо до него, за да му отмъстиш.
Тя стана и закрачи към прозореца с развят зад нея халат. Остана неподвижна дълго време, като бяла колона, обляна от лунна светлина. После отпусна ръка до тялото си и затупа с показалец по палеца си. Едно, три, едно. Едно, три, едно.
— Тупането с пръсти е послание — каза, без да се обръща. — Някога със сестра ми си измислихме песен, с която да запомним ориста на семейство Ноавек. Научи на нея и дъщеря си Тека. Тя запя със стегнато гърло. — Първото дете на семейство Ноавек ще бъдe надвито от семейство Бенесит. — Пръстите ѝ отново хванаха ритъма и тялото ѝ се залюля. — Ритъмът беше едно, три, едно, три…
Като танц.
— Правя го — пророни бавно тя, — когато имам нужда от сила, за да направя нещо. Пея си песента наум и барабаня с пръсти в ритъма ѝ.
Както правеше по парапета, докато екзекутираха сестра ѝ. И с ръка на коляното му по време на вечерята с брат ми.
Накрая се обърна към мен.
— Е? Да ме изнудваш ли си дошла? Или искаш да ме предадеш в замяна на свободата си? Кое от двете?
— Възхитително е колко си отдадена на ролята си — отбелязах аз. — Предаде собствения си съпруг…
— Узул беше болен от К900Х. Няколко от съставките в лечебния протокол са против религиозните ни принципи — обясни яростно Има. — Затова реши да се жертва за каузата. Уверявам те, че не бях съгласна, но благодарение на саможертвата му — дума, която очевидно ти е непозната, си спечелих място до Ризек.
Сенките на потока се разбушуваха, все още подклаждани от емоциите ми.
— Доколкото виждам, не поддържаш връзка с останалите ренегати — отбелязах. — Знаеш ли, че те спасиха живота ми? От известно време си сътрудничим.
— Така ли — процеди с равен тон Има и ме изгледа презрително.
— Не ми казвай, че си повярвала на оправданието, което Ризек е дал за обезобразяването ми — продължих аз. — Помогнах на няколко ренегата да се промъкнат в имението Ноавек, за да го убият, но когато планът ни се провали, уредих бягството им. Така ме заловиха. Тека, племенницата ти, също участваше.
Има сбърчи още повече чело. На тази светлина линиите по лицето ѝ бяха по-ясно изразени. Получила ги е не от старост, още беше прекалено млада, макар и с преждевременно побелели коси, а от скръб. Вече можех да си обясня неизменната ѝ усмивка. Беше просто маска.
— Повечето ренегати… — Има въздъхна. — Повечето не знаят, че играя роля. Само Зосита и Тека. И бездруго е рисковано да поддържам връзка с тях в самия край на мисията си.
Станах и отидох при нея до прозореца. Космическият поток вече се беше оцветил в наситеночервено.
— На разсъмване ренегатите потеглят към Ризек — уведомих я. — Преди да е екзекутирал Ориев Бенесит, ще го предизвикам да се бие на арената така, че да не може да ми откаже.
— Какво? — подскочи Има. — Утре?
Кимнах.
Тя се изсмя остро със скръстени ръце.
— Глупаво дете. Въобразяваш си, че ще надвиеш Ризек Ноавек на арената? Май наистина мислиш праволинейно. Kaтo закостенял убиец.
— Напротив — отрекох. — Дойдох, за да ти предложа един план. Ролята ти в него е съвсем проста. — Бръкнах в чантата върху хълбока ми и извадих един от флаконите на Акос. — От теб се иска единствено да изсипеш този флакон в успокояващата отвара на Ризек сутринта. Предполагам ще си до него, докато я пие.
Има присви очи срещу флакона.
— Откъде знаеш, че ще пие успокояваща отвара?
— Прави го винаги преди екзекуции — обясних. — За да може да ги понесе.
Тя изсумтя.
— Не ме е грижа какво си мислиш за него — продължих. — Но пи от нея в деня, когато нареди да ме накълцат за забавление на публиката, и мога да ти гарантирам, че ще пие от нея преди екзекуцията на Ориев Бенесит. Моля те единствено да сипеш това в чашата му, нищо повече. Ако се проваля, мястото ти до него си остава сигурно. Няма причина да те заподозре. Но ако ми помогнеш и планът ми успее, няма да ми се наложи с пръст да го докосвам и така ще си отмъстиш, без да се омъжваш за него.